Не и тази. Имам две възможности за избор. Или изчаквам тринадесет седмици и четири дни и да започна битка, или веднага.“
Тя се усмихна.
— Орланда, роклята ви е фантастична.
— Благодаря. Може ли да ви наричам Кейси?
И двете разбраха, че войната е започнала.
Бартлет беше във възторг, че Кейси очевидно хареса Орланда. Гавалан наблюдаваше, запленен и от четиримата. Между всички тях имаше някаква особена сърдечност. Особено между Бартлет и Орланда.
Той прехвърли вниманието си върху Мата и Кейси. Мата беше изискан и изпълнен със старомоден чар. Погледна Кейси.
„Чудя се докъде ще стигне той с нея. Странно е, че Кейси сякаш изобщо няма нищо против Орланда. Разбира се, тя е забелязала, че приятелят й е покорен. Може би не е. Или изобщо не я интересува, защото тя и Бартлет са само делови партньори. Вероятно тя има нещо наум. Или пък е просто фригидна като повечето от тях. Колко тъжно!“
— Как ви се струва Хонконг, мис Кейси? — попита Мата, чудейки се какво представлява тя в леглото.
— За съжаление не съм разгледала голяма част от него, въпреки че бях до Новите територии с една от обиколките, организирани от хотела и надникнах в Китай.
— Искате ли да отидете? Имам предвид отиване до Китай. Да кажем до Кантон? Мога да ви издействам покана.
Тя беше шокирана.
— Но на нас ни е забранено да ходим в Китай… паспортите ни там са невалидни.
— О, няма да стане нужда да ги използвате. В КНР не си създават главоболия да проверяват паспорти. Толкова малко quai loh ходят в Китай. Няма никакви проблеми. Дават ти виза и я подпечатват.
— Но нашият Държавен департамент… Не съм сигурна, че искам да рискувам точно сега.
Бартлет кимна с глава.
— На нас не ни е разрешено дори да влизаме в комунистическия магазин тук. В държавния магазин.
— Да, вашето правителство наистина е много странно — каза Мата. — Като че ли влизането в един магазин е фатално. Чухте ли клюката за „Хилтън“?
— За какво става въпрос?
— Казват, че са купили една прекрасна колекция от китайски антики за новия хотел, разбира се всичко е местно производство — усмихна се Мата. — Изглежда Съединените щати са решили, че не могат да използват нищо от нея дори тук в Хонконг. Цялата е на склад. Поне така се говори.
— Разбираемо е. Ако не можеш да го направиш в Щатите, тогава са солидаризираш с правителството — Бартлет беше раздразнен.
— Кейси, ти трябва сама да решиш. Иди в магазина. Нарича се „Китайско изкуство и занаяти“ и се намира на „Куинс роуд“. Цените са твърде приемливи и комунистите наистина нямат рога и бодливи опашки.
— Нямаше нищо общо с онова, което очаквах — рече Бартлет. — Кейси, някои от нещата ще те накарат да викаш от възторг.
— Ти си ходил? — каза тя с изненада.
— Разбира се.
— Заведох мистър Бартлет тази сутрин — обясни Орланда. — Случи се да минем оттам. За мен ще бъде удоволствие да пазарувам с вас, ако желаете.
— Благодаря, ще ми бъде приятно — каза Кейси любезно, както й подсказваше страхът. — В Лос Анжелос ни казаха, че ЦРУ наблюдава американците, които влизат и излизат оттам, защото това е място за комунистически срещи.
— Видя ми се съвсем обикновен магазин, Кейси — каза Бартлет. — Нямаше нищо друго, освен няколко плаката на Мао. Но не можеш да се пазариш, защото всички цени са написани. Едни от най-изгодните, които някога си виждала. Жалко, че не можем да ги отнесем вкъщи.
В САЩ имаше всеобщо ембарго върху всички китайски стоки, дори за антики, които бяха в Хонконг от сто години.
— Това не е проблем — изведнъж каза Мата, чудейки се колко може да изкара като посредник. — Ако има нещо, което да искаш, за мен ще бъде удоволствие да го купя.
— Но ние все още не можем да го внесем в Щатите, мистър Мата — каза Кейси.
— О, това също е лесно. Непрекъснато го правя за мои американски приятели. Просто изпращам покупките им до една моя компания в Сингапур и Манила. Срещу една скромна сума те ви го изпращат в Щатите със сертификат за произход — Малая или Филипините според вашите предпочитания.
— Но това би било измама. Контрабанда.
Мата, Гавалан и Орланда искрено се засмяха, а Гавалан каза:
— Търговията е язвата на света. Стоките от САЩ или Тайван, върху които има наложено ембарго пристигат в КНР, стоките от КНР отиват в Тайван и САЩ — ако се търсят. А те разбира се, се търсят.
— Зная — каза Кейси. — Но не мисля, че е редно.
— Съветска Русия е подложена на разрушение от вас, но вие все още търгувате с нея — каза Гавалан на Бартлет.