— Точно ние — не — поправи го Кейси. — Не и „Пар-Кон“, въпреки че имахме възможност да продаваме компютри. Такава печалба, каквато искаме, е абсолютно невъзможна. Правителството го прави, но само с много внимателно контролирани стоки. Пшеница и други подобни неща.
— Там, където има истински купувач на някаква стока, винаги ще има и продавач — ядоса се Гавалан. Погледна през прозорците и му се прииска отново да е в Шанхай. — Вземете Виетнам например, вашият Алжир.
— Моля? — попита Кейси. Гавалан отново я погледна.
— Искам да кажа, че Виетнам ще изцеди вашата икономика докрай, така, както стана с Франция, по начин, по който Алжир направи на Франция.
— Ние никога няма да отидем във Виетнам — каза уверено Бартлет. — От къде на къде! Виетнам няма работа с нас.
— Съгласен съм — отвърна Мата, — но независимо от това Щатите имат нарастващо участие там. Всъщност, мистър Бартлет, мисля, че бездната ви поглъща.
— По какъв начин? — запита Кейси.
— Мисля, че Съюзът умишлено ви подмамва във Виетнам. Вие ще докарате войски там, а те не. Вие ще се сражавате с виетнамците и джунглата, а руснаците ще са победители. Вашето ЦРУ вече е набрало сили там. Обслужват една авиолиния. Дори сега летищата се строят с парите на САЩ и оръжията на САЩ изтичат там. Имате войници, които вече се сражават.
— Не вярвам — каза Кейси.
— Както искате. Те се наричат Специални сили, а понякога и „Делта форс“. Много е жалко, но Виетнам ще се окаже голям проблем за вашето правителство, освен, ако то не е много умно.
Бартлет уверено заяви:
— Да благодарим на Бога, че то наистина е такова. Кенеди се справи с Куба. Ще се справи и с Виетнам. Тогава спечелихме. Съюзът си изтегли оръжията.
Гавалан мрачно се забавляваше.
— Трябва да говориш с Йан за Куба, драги. Той казва, а и аз съм съгласен с него, че вие изгубихте. Съюзът ви подмами в нов капан. Мат на втория ход. Той е уверен, че те правят обектите си почти открито. Искат да ги откриеш, правиш го и след това започват да дрънкат оръжие, целият свят е изплашен до смърт. И в замяна на съгласието на Съюза да изнесе оръжията си от Куба, вашият президент захвърли доктрината Монро — крайъгълен камък на цялата ви система за сигурност.
— Какво?
— Точно така. Не даде ли Кенеди писмено обещание на Хрушчов, че няма да напада Куба и няма да позволява инвазия от американска територия или от което и да е място в западното полукълбо? За Бога: ПИСМЕНО. Затова сега една враждебна европейска сила, Съветска Русия, изцяло срещу вашата доктрина Монро, е разположена открито на деветдесет мили от брега ви и границите й са писмено гарантирани от вашия собствен президент и ратифицирани от вашия собствен Конгрес. Големият К. постигна великолепна победа, неповторима в цялата ви история. И всичко това за нищо. — Гласът на Гавалан прозвуча остро. — Сега Куба е в безопасност, за което — много благодарности. Тя ще расте, ще се разширява и накрая ще зарази цяла Южна Америка. Сигурност за съветските подводници, кораби и самолети… Всемогъщи Боже, това наистина е една прекрасна победа.
Кейси погледна Бартлет изумена.
— Но Линк, разбира се, че това не е вярно, нали?
Бартлет беше потресен.
— Аз се досещам… ако помислиш за това, Кейси, ясно е… Това със сигурност нищо не им е струвало.
— Йан е убеден в това — каза Гавалан. — Говори с него. Що се отнася до Виетнам никой тука не мисли, че президентът Кенеди може да се справи, въпреки че всички ние му се възхищаваме. Азия не е като Европа или Америка. Тук мислят по различен начин, действат различно и имат различни ценностни системи.
Настъпи внезапна тишина. Бартлет я наруши.
— Мислите ли, че ще има война?
Гавалан го погледна.
— Вие няма за какво да се безпокоите. „Пар-Кон“ ще се справи много добре. Имате тежка индустрия, компютри, полиуретанна пяна, правителствени договори в изследването на космоса, петролните продукти, използването на звуковите вълни, безжичното оборудване… С вашите стоки и експерти, ако има война, тогава на практика няма ограничения.
— Не мисля, че бих искала да печеля по този начин — каза Кейси, ядосана от думите му. — Това е един отвратителен начин да се печелят мангизи.
Гавалан се обърна към нея.
— Много неща на този свят са отвратителни, погрешни и безчестни… — Искаше да я нахока, разярен от начина, по който тя продължаваше да прекъсва разговора му с Бартлет, но реши, че сега не е моментът нито мястото, затова продължи любезно: — Но, разбира се, че си права. Никои не иска да печели от смъртта. Извинете ме… Нали знаете, че мястото на всеки е определено с картичка. Вечерята ще започне всеки момент.