Света Богородице, животът наистина е много хубав. Любопитно е, че тази жена може да бъде ключът за най-добрата ключалка в Азия. Ясно е, че тя може да бъде купена. Въпросът е само за колко?“
36
Вечерята се състоеше от дванадесет екзотични блюда.
Мата и Орланда сервираха на Кейси и Бартлет. Фльор и Питър Марлоу бяха единствените други европейци на тяхната маса. Китайците си разменяха визитни картички.
— О, вие можете да ядете с клечки! — всички китайци открито се удивляваха, а след това незабелязано преминаваха на удобния за тях кантонезки.
Обсипаните с бижута жени откровено обсъждаха Кейси, Бартлет и семейство Марлоу. Коментарите им бяха донякъде сдържани само заради Ландо Мата и Орланда.
— Какво казват, Орланда? — попита тихо Бартлет.
— Чудят се на вас и мис Кейси — отговори тя предпазливо, скривайки нецензурните забележки за бюста на Кейси, учудването от къде са дрехите й, колко струват, защо тя не носи никакви бижута и каква може да е причината за високия й ръст. Говореха малко за Бартлет, чудеха се дали той наистина е мафиот, както беше предположил един китайски вестник.
Орланда беше убедена, че не е. Но беше сигурна и, че трябва да е много предпазлива пред Кейси — нито много напред, нито много назад и никога да не го докосва. И да бъде мила с нея, да се опитва да я обърква.
За всяко ястие с трополене се поставяха чисти съдове и бързо отнасяха използваните. Келнери бързаха към кухненските асансьори в централната част до стълбището, за да оставят старите и да сграбчат нови, вдигащи пара подноси.
Ресторантът отваряше в десет сутринта, а кухнята се затваряше в 10:45 вечерта, а понякога, когато имаше специално празненство и по-късно. Можеше да има танци, и специално шоу, което се изпълняваше на пода, ако домакинът бе достатъчно богат. Тази вечер, въпреки, че нямаше никакви късни изненади, всички в кухнята знаеха, че техният бакшиш от банкета на Шити Т’Чънг ще бъде много голям. Шити Т’Чънг беше разточителен домакин, въпреки, че мнозина подозираха, че значителна част от средствата, които той събираше с благотворителна цел минават през стомаха му, или през стомасите на неговите гости, или на гърбовете на неговите приятелки. Същевременно имаше репутацията на човек безжалостен към своите клеветници, скъперник към семейството си и отмъстителен към враговете си.
„Няма значение — помисли си главният готвач. — На този свят на човек са му потребни меки устни и твърди зъби, а всеки знае, кое ще продължи по-дълго.“
— Побързайте! — извика той. — Мога ли да чакам през цялата тази смрадлива нощ? Скариди! Донесете скариди!
Един потящ се помощник в оръфани панталони и вехта, просмукана с пот долна риза се втурна с бамбуков поднос от прясно уловени и прясно обелени скариди. Главният готвач ги хвърли в огромната печка, прибави и шепа сол, разбърка ги два пъти и ги изгреба. Сложи вдигащи пара грахови шушулки върху два подноса и отгоре нареди розовите, блестящи и сочни скариди.
— Да им пикая на скаридите! — каза раздразнен той. Болеше го язвата, стъпалата и прасците му тежаха като олово от десетчасовата смята. — Изпрати тези горе, преди да се развалят. Дю не ло мо бързо… това е последното. Време е да си отиваме вкъщи.
Другите готвачи, крещейки даваха последни разпореждания и псуваха, докато готвеха. Всички бяха нетърпеливи да си тръгнат.
— Побързай с това!
Някакъв млад помощник, който носеше съд с използвана мазнина се спъна и мазнината плисна върху една от газовите печки, изсъска и пламна. Настъпи хаос. Един готвач нададе вик, тъй като огънят го обгради. Лицето и косата му бяха обгорени. Някой плисна кофа вода върху печката, което стана причина пламъкът да се разгори още повече. Пламъци се извисиха до подпорните греди, бълвайки дим. Готвачите, които кряскаха, бутаха се и бягаха, причиниха задръстване. Дразнещият, черен дим от мазнината започна да изпълва въздуха.
Мъжът, най-близо до единственото тясно стълбище, водещо към първата палуба, сграбчи единия от двата пожарогасители, удари накрайника и насочи струята към огъня. От това не излезе нищо. Опита пак, тогава някой го изтръгна от ръцете му с псувня, безуспешно се опита да го накара да заработи и го захвърли настрани. И другият пожарогасител се оказа боклук. Персоналът никога не ги беше проверявал.
— Да им пикая на тези тъпи, чужди, дяволски измишльотини — вайкаше се един готвач и се приготви да избяга в случай, че огънят го приближи. Един изплашен помощник, който се даваше от пушека в другия край на кухнята, отстъпи назад и прекатури няколко буркана. В някои имаше стари яйца, а в други сусамено масло. Маслото се разля по пода и пламна. Работникът изчезна във внезапната огнена стихия. Сега вече огънят владееше половината кухня.