На най-горната палуба Горнт и останалите слушаха врявата долу. Бяха останали трийсетина души. Той си допи чашата, остави я и тръгна към групата около Дънрос. Орланда все още седеше и извиваше кърпичката си в ръце, Фльор и Питър Марлоу пазеха спокойствие, а Дънрос, както винаги се владееше. „Добре — помисли си той, като благославяше онова, което беше получил в наследство и онова, на което го бяха научили. — Според британската традиция, когато си в опасност независимо колко си изплашен, ти губиш от престижа си, ако го покажеш. А и освен това повечето бяхме бомбардирани през по-голямата част от живота ни. По нас стреляха, давеха ни, хвърляха си в затвори за военнопленници или бяхме в службите.“ Сестрата на Горнт беше в Женската кралска морска служба, майка му — отговорник на местната противовъздушна отбрана, баща му — в армията, чичо му — убит на Монте Касино, а той самия служи с австралийци в Нова Гвинея, след като избяга от Шанхай и си пробива път с бой в и през Бирма към Сингапур.
— Йан — каза той, стараейки се гласът му да звучи безгрижно, — като съдя по звука, сега огънят е на първата площадка. Предлагам да плуваме.
Дънрос погледна назад.
— Някои от дамите не умеят да плуват. Нека да дадем отсрочка от няколко минути.
— Много добре. Мисля, че онези, които нямат нищо против да скачат, трябва да отидат на палубата. Този пожар наистина е адски досаден.
— Изобщо не мисля, че е адски досаден — каза Кейси.
Всички се разсмяха.
— Това е само един израз — обясни Питър Марлоу. Експлозия под палубите леко разлюля кораба. Тишината, която настъпи за миг беше зловеща.
В кухнята огънят се бе разпрострял до складовите помещения и обграждаше четирите останали стогалонови варела с олио. Онзи, който изгърмя проби дупка в пода и изкоруби кораба отстрани. Горящи въглени, горящо олио и малко морска вода нахлуха в отточните отвори. От силата на експлозията се разкъсаха някои от големите греди на плоскодънния корпус и през шевовете просмукваше вода. Орди от плъхове пълзяха встрани, търсейки спасителен път.
Над първата площадка Грей все още държеше детето в ръцете си. Той се придържаше към перилото с една ръка, изплашен, буташе хората зад него и пред него. Дочака реда си, и закриляйки детето, колкото се може по-добре, наведе се покрай пламъците и побягна надолу по стълбите, където пътят беше възможно най-чист.
— Хайде! — изкрещя Грей в отчаяние на онези отзад. Той премина през прага, близо до него отпред или отзад имаше и други. Точно когато приближи мостика експлодираха последните два варела. Целият под зад него изчезна и той, детето и останалите бяха запратени напред като плява.
Хаф Гатри се отскубна от зрителите и ги издърпа на сигурно място.
— Добре ли си, стари приятелю? — попита задъхан той. Грей беше вцепенен, дишаше с отворена уста, дрехите му тлееха. Гатри му помогна да ги угаси.
— Да… да, така ми се струва… — каза той почти в несвяст. Гатри внимателно вдигна детето, което беше в безсъзнание и се взря в него.
— Бедното малко нещастниче!
— Мъртво ли е?
— Мисля, че не е. Ето… — Хаф даде малкото китайче на един от наблюдаващите и двамата мъже се върнаха обратно до вратата, за да помогнат на другите, които все още стояха като онемели от експлозията и безпомощни. Беше абсолютно невъзможно да се мине. Независимо от невероятния шум се чу воят на приближаващите сирени.
Огънят на най-горната палуба близо до изхода се развихряше. Изплашени, кашлящи хора се връщаха назад в залата.
— Дявол да го вземе, Йан по-добре е да се измъкваме оттук — предложи Бартлет.
— Да. Куилън, ще бъдеш ли така добър да ни водиш и да се погрижиш за палубата — каза Дънрос. — Аз ще държа този край.
Горнт се обърна и изрева:
— Всички оттук! На палубата ще бъдете в безопасност… по един…
Отвори вратата, застана до нея и се опита да въведе ред в бързото отстъпление — няколко китайци, останалите предимно британци. Щом се озоваха на открито всички се почувстваха по-малко изплашени, благодарни, че са далеч от дима.
Бартлет все още не изпитваше страх, знаейки, че може да разбие всеки един от прозорците и да скочи заедно с Кейси в морето. Хората наоколо се препъваха. Пламъците от кухненския асансьор се увеличиха, а долу се чу глуха експлозия.