— Хайде, млада госпожице — каза той на Орланда — това е един лесен скок.
Тя поклати глава ужасена.
— Не… не още, не… аз не мога да плувам.
Фльор Марлоу я прегърна с ръка.
— Не се тревожи, аз също не мога да плувам и ще остана.
— Питър, хвани я за ръка и тя ще бъде невредима. Всичко, което трябва да направиш, Фльор, е да задържиш дъха си — предложи Бартлет.
— Тя няма да скача — каза Марлоу тихо. — Поне не преди последния миг.
— Няма страшно.
— Да, но не и за нея. Тя е бременна.
— Какво?
— Фльор е бременна. В третия месец.
— О, Боже!
— Боже, този кораб е огнен капан. Ами хората долу? — попита Кейси.
— Всички те отдавна са навън — каза Дънрос като сам не си вярваше. Сега, когато беше на открито, се почувства добре. Успешното преодоляване на страха го радваше. — Тук гледката е прекрасна, не сте ли съгласни?
Пениуърд радостно извика:
— Имаме късмет. Корабът се накланя насам така, че докато потъва ще бъдем в пълна безопасност. Освен ако не се преобърне. Точно както едно време — добави той. — Три пъти съм потапян в Средиземно море.
— Аз също — каза Марлоу, — но това беше в протока Банка покрай Суматра.
— Не знаех това, Питър — каза Фльор.
— Не беше нищо особено.
— Каква е дълбочината на водата тук? — запита Бартлет.
— Трябва да е двайсет фута или повече — каза Дънрос.
— Това ще бъде до…
Чуха се сирени. Голямата полицейска лодка пристигна, лавирайки между островите от лодки. От мегафона се чу силно първо на китайски „Всички сампани да разчистят района, да разчистят района…“, а после на английски: „Всички на най-горната палуба, пригответе се да напуснете кораба! Корпусът е пробит, пригответе се да напуснете кораба!“
Крисчън Токс измърмори мрачно на себе си:
— Да ме вземат мътните, ако си повредя единствения вечерен костюм.
Жена му го дръпна за ръката.
— Ти и без това никога не си го харесвал, Крис.
— Сега ми харесва, жено — опита се да се усмихне. — Ти също не можеш да плуваш, по дяволите.
Тя вдигна рамене.
— Обзалагам се на петдесет долара, че ти и аз ще плуваме като змиорки.
— Мисис Токс, приемам облога. Но само, ако напуснем последни. В края на краищата искам потвърждение от очевидец.
Той извади цигарите си. Даде една на нея. Потърси кибрит, но не намери. Тя бръкна в чантата си и затършува. Накрая си намери запалката. Запали на третия опит. И двамата бяха забравили пламъците.
— Твърде много пушиш, Крисчън — каза Дънрос.
Палубата ужасно се усука. Корабът започна да потъва. През голямата странична дупка нахлуваше вода. Пожарникарите използваха маркучите си много смело, но почти безуспешно. През тълпата премина шепот, когато корабът потрепери.
Пениуърд, опрян на перилото помагаше на другите да скачат надалеч. Лейди Джоана падна лошо. Пол Хавъргил помогна на жена си да мине през борда. Като видя, че тя изплува, той също скочи. От полицейската лодка все още призоваваха на кантонезки да се разчисти района. Моряци хвърляха спасителни жилетки през борда, докато други спускаха катер във водата. Водени от един млад морски инспектор половин дузина моряци се гмурнаха през борда, за да помогнат на изпадналите в беда мъже, жени и няколко деца. Един сампан се втурна към лейди Джоана, Хавъргил и жена му. Благодарни, те с мъка се изкатериха на борда на разнебитения плавателен съд.
„Плуващият дракон“ заплашително се поклащаше. Някой от най-горната палуба се подхлъзна и извади Пениуърд от равновесие. Той полуподскочи, полупадна назад, преди да успее да се хване и падна като камък. Главата му се удари с все сила в кърмата на сампана, вратът му се счупи и той се хлъзна във водата и потъна. В хаоса никой не го забеляза.
Кейси беше облегната на перилата заедно с Бартлет, Дънрос, Горнт, Орланда и семейство Марлоу. Наблизо пушеше Токс като се опитваше да събере кураж. Жена му внимателно смачка цигарата си. Корабът тежко заседна и се наклони. Горнт си блъсна главата в перилата, което го зашемети. Токс и жена му изгубиха равновесие и се прекатуриха зле през борда. Питър Марлоу се хвана за жена си и едва успя да я предпази от една преграда, Бартлет и Кейси падайки и препъвайки се минаха покрай тях и паднаха един върху друг до перилата. Бартлет правеше всичко възможно да я опази — високите й токове бяха голяма пречка.
Един от моряците видя Токс и жена му да се подават на повърхността, размахваха ръцете си и отново потънаха. Той веднага се гмурна за тях, сграбчи първо нея и я избута полуудавена на повърхността. Младият лейтенант доплува до мястото, където видя Токс и се гмурна, но в тъмнината не успя да го намери. Той се показа на повърхността за въздух и още веднъж се гмурна в непрогледния мрак, опипвайки безпомощно. Когато дробовете му щяха да се пръснат, протегнатите му напред пръсти напипаха някакви дрехи и той ги сграбчи, устремявайки се към повърхността. Токс се вкопчи в него, изпаднал в ужас. Младият мъж се освободи от хватката му и го завлече до катера.