Те зачакаха. Брайън Куок наруши тишината.
— Дънрос?
— Празненството на най-горната палуба ли беше? — попита Крос.
— Да, сър.
— Той е твърде умен, за да изгори до смърт или да се удави — каза тихо Крос.
— Пожарът случайно ли е възникнал или е причинен умишлено?
Брайън Куок не отговори.
Гласът от щаб квартирата отново се чу.
— Марината докладва, че корабът се е преобърнал. Казват, че е силно разцепен и като че ли няколко души са останали под него.
— Нашият агент беше ли с важните персони?
— Не сър, той чакаше на кея близо до колата си. Нямаше никакво време да се свържем с него.
— Ами хората, които бяха на най-горната палуба?
— Момент така ще попитам…
Отново настъпи тишина. Брайън Куок си избърса потта.
— … Казват, че 20 или 30 от онези горе са скочили, сър. За нещастие повечето от тях са напуснали кораба малко късно, точно преди да се преобърне. От марината не знаят колко от тях са останали отдолу.
— Чакай така. — Крос помисли малко и отново заговори в микрофона. — Изпращам незабавно командира Куок там. Изпратете група водолази да го посрещнат. Помолете флотата за помощ. Ще бъда у дома, ако потрябвам. — Той щракна микрофона. После се обърна към Брайън. — Ще тръгна пеша оттук. Обади ми се веднага щом научиш нещо за Дънрос. Ако е мъртъв веднага ще отидем до банковите трезори и по дяволите последствията. А сега, възможно най-бързо.
Той излезе. Камионът се отправи нагоре по хълма. Абърдийн беше по хребета на планините право на юг. Той погледна „Роуз корт“ за миг, а после надолу през улицата под „Синклер тауърс“. Една от групите му все още наблюдаваше входа, чакайки търпеливо завръщането на Цу-ян. „Къде ли е това копеле?“ — запита се раздразнено.
Много загрижен, тръгна надолу по хълма. Започна да пръска дъжд, ускори стъпките си.
Суслов взе една леденостудена бира от модерния хладилник и я отвори. Пи с удоволствие. „Синклер тауърс“ номер 32 беше просторна, богата, чиста и добре мебелирана, с три спални и обширна всекидневна. Беше на единайсетия етаж. Имаше три апартамента на всеки етаж, около два тесни асансьора и аварийно стълбище. Мистър и мисис Джон Чен притежаваха 31-ви апартамент. 33-ти принадлежеше на мистър К. В. Лий. Артър беше казал на Суслов, че К. В. Лий е фалшивото име на Йан Дънрос, който следвайки образеца на своите предшественици, единствен имаше достъп до 3 или 4 частни апартамента из различните части около колонията. Суслов не се беше запознавал нито с Джон Чен нито с Дънрос, въпреки че ги беше срещал по състезания или по други места много пъти.
Внезапен шквал омота завесите, които бяха дръпнати пред отворените прозорци и той чу дъжда. Затвори прозорците внимателно и погледна навън. Улиците и покривите вече бяха мокри. Светкавица проряза небето. Последва тътен от гръмотевица. Температурата беше паднала с няколко градуса. „Ще има хубава буря“, помисли си той с благодарност, доволен, че не е в мъничката паянтова пететажна къща без асансьор на Джини Фу в Монкок и също така щастлив, че не е у Клинкър.
Артър беше организирал всичко: Клинкър, Джини Фу, тази сигурна къща, тунела, така добре, както самият би го направил във Владивосток. Клинкър беше подводничар и кореняк лондончанин. Винаги беше мразел офицерството. Артър каза, че е лесно Клинкър да бъде привлечен за каузата, като се използват вродените у човека подозрения, омрази и потайност.
— Грозният Ърни знае съвсем малко за теб, Грегор — знае разбира се, че си руснак и капитан на „Иванов“. Що се отнася до тунела, казах му, че имаш любовна връзка с една омъжена жена в „Синклер тауърс“, съпругата на един тай-пан от върхушката. Казах му, че записите на магнетофона на хъркане и секретността са, защото скапаните копои са по петите ти и, че са се промъкнали и подслушват апартамента му.
— Копои?
— Жаргонното име на полицаите. Кореняците лондончани винаги са мразили копоите и на грозния Ърни ще му достави удоволствие да ги преметне. Отнасяй се добре към Кралската флота и той ще ти е вярно куче до смърт.
Суслов се усмихна. „Клинкър не е лош човек, а само досадник“.
Той отпи от бирата си, докато се разхождаше из всекидневната. Следобедният вестник беше там. Това беше „Гардиън“, заглавията крещяха. „Тълпа убива ароматно цвете“ и една сполучлива снимка на бунта. Седна в един фотьойл и зачете.
В този момент острите му уши чуха спирането на асансьора. Отиде до масата край вратата и постави заглушител на заредения пистолет. Пъхна оръжието в джоба си и надзърна през шпионката.
Звънецът на вратата също беше със заглушител. Той я отвори и се усмихна.