— Хайде, приятелю — топло прегърна Жак де Вил. — Много време мина.
— Да, да, точно така, другарю — каза де Вил сърдечно. Последният път, когато видя Суслов беше в Сингапур, пет години по-рано, на една тайна среща уредена от Артър, точно след като де Вил склони да се присъедини към „Севрин“. Той и Суслов се срещнаха също така тайно в голямото пристанище на Брест във Франция през юни 1941, дни преди нацистка Германия да нападне Съветска Русия, когато двете страни външно бяха все още съюзници. По онова време де Вил беше маки, а Суслов — втори командир и политкомисар на една съветска подводница, която привидно беше там за ремонт. Запитаха де Вил дали иска да поведе истинска война срещу капиталистическия враг като таен агент, след като фашистите бъдат победени.
Той прие с цялото си сърце.
За Суслов беше лесно да му повлияе. Заради възможностите на де Вил след войната, КГБ тайно го предаде на Гестапо, а след това го спаси от лагер на смъртта. Партизаните му дадоха фалшиво доказателство, че е бил предаден от един от неговите хора заради пари. По онова време де Вил беше на 32 и както мнозина заслепен от социализма и някои от доктрините на Маркс и Ленин. Той никога не беше членувал във френската комунистическа партия, но сега, благодарение на „Севрин“, беше почетен капитан от КГБ.
— Изглеждаш уморен, Фредерик — каза Суслов, използвайки псевдонима на де Вил. — Какво не е наред?
— Просто семеен проблем.
— Кажи ми.
Суслов изслуша внимателно тъжния разказ на де Вил за зет му и дъщеря му. От срещата им през 41-ва той контролираше де Вил. През 47-ма нареди да дойде в Хонконг и да се присъедини към „Струан“. Преди войната де Вил и баща му притежаваха много успешен бизнес и имаха близки делови и семейни връзки със „Струан“. Така, че промяната беше лесна и добре дошла. Тайната задача на де Вил беше да стане член на Вътрешния двор, а с течение на времето и тай-пан.
— Къде е сега дъщеря ти? — попита състрадателно. Де Вил му обясни.
— А, шофьорът на другата кола? — Суслов запомни номера, името и адреса. — Ще гледам да се заемат с него.
— Не — каза изведнъж де Вил. — Беше нещастен случай. Не можем да наказваме някого заради нещастен случай.
— Бил е пиян. Няма извинение за шофиране в пияно състояние. Така или иначе ти си от значение за нас. Ние се грижим за себе си. Аз ще се заема с него.
Де Вил знаеше, че няма смисъл да спори. Дъждовен порив затропа по прозорците.
— Дявол да го вземе, но дъждът е добър. Температурата трябва да се е понижила с 5 градуса. Дали ще продължи?
— Съобщиха, че фронтът е обширен.
Де Вил гледаше как капчиците се стичат по стъклото и се чудеше защо го бяха повикали.
— Как я караш?
— Много добре. Ще пиеш ли? — Суслов отиде до бара, облицован с огледала. — Има хубава водка.
— Добре, водка. Но малка.
— Ако Дънрос се оттегли, ти ли ще бъдеш новия тай-пан?
— Мисля, че изборът ще бъде между нас четиримата: Гавалан, Дейвид Макструан, аз и Линбар Струан.
— В този ред ли?
— Не знам. Освен Линбар, който със сигурност е последен. Благодаря. — Де Вил пое питието си. Вдигнаха наздравица за себе си. — Обзалагам се, че ще е Гавалан.
— Кой е този Макструан?
— Един далечен братовчед. В момента оглавява разширението ни в Канада. Опитваме се да вложим капитал и да проникнем в дървените стърготини, медта и всички канадски минерали предимно от Британска Колумбия.
— Добър ли е?
— Много добър. Много упорит. Много мръсен борец. На 41, бивш лейтенант, парашутист. Лявата му ръка беше почти откъсната над Бирма от оплитане в парашута. Той просто завърза турникет и продължи да се бие. Това му донесе Военен кръст. Ако аз бях тай-пан щях да избера него. — Де Вил сви рамене. — Според закона на нашата компания само тай-панът може да назначава наследника си. Може да го направи по всяко време, дори чрез завещание ако иска. По какъвто и начин да е направено, то е обвързано с „Ноубъл хаус“.
Суслов го наблюдаваше.
— Дънрос направил ли е завещание?
— Йан е много експедитивен.
Възцари се тишина.
— Още една водка?
— Не, мерси. Ще остана на тази. Артър ще дойде ли?
— Да. Какво можем да направим, за да наклоним везните в твоя полза?
Де Вил се поколеба, а после сви рамене. Суслов си наля още.
— Лесно ще дискредитираме този Макструан и останалите. Да, лесно е да ги елиминираме. — Суслов се обърна и го погледна. — Дори Дънрос.
— Не. Това не е решението.
— Има ли друго?
— Търпение — усмихна се де Вил, но очите му бяха много уморени и там се криеха сенки. — Не бих искал да съм причината за… за неговото отстраняване или на останалите.
Суслов се изсмя.