Не искам да мисля за онези отвратителни времена.
Или за гадното време след лагера, когато той се ожени според избора на баща си — една малка харпия, но с пари, влияние и фамилни връзки в Хонконг. Аз нямах нито едно от тези неща. Трябваше да се завърна вкъщи, но не исках, за какво трябваше да се прибирам? Така останах и работих в колониалната служба, забавлявах се, добре, достатъчно добре. И тогава срещнах Робърт.
Ах, Робърт. Ти беше добър човек и се отнасяше добре с мен. Забавлявахме се и аз бях мила съпруга и все още се опитвам да бъда. Но не мога да имам деца, а ти… ние и двамата искаме деца. Един ден преди няколко години, разбра за Джон Чен. Никога не ме попита за него, но аз зная, че оттогава го намрази. Всичко това се случи много преди да те срещна, а и ти знаеше за лагера, но не и за моя любовник. Спомни си как, преди да се оженим попитах: «Искаш ли да узнаеш моето минало, скъпи?», а ти каза: «Не, старо момиче.»
Имаше навика да ме наричаш «старо момиче» през цялото време. Сега не ме наричаш никак. Само Мери понякога.
Бедни Робърт! Как ли съм те разочаровала!
Бедни Джон. Как ме разочарова ти — някога толкова чудесен, а сега толкова истински мъртъв. Иска ми се и аз да бях умряла.“
Тя се разплака.
38
— Ще продължи да вали, Алексей — каза Дънрос. Пистата вече беше мокра, надвиснаха тежки облаци, а денят беше мрачен.
— Така е, тай-пан. Ако вали и утре, макар и не през целия ден, състезанието в събота ще бъде отвратително.
— Жак, а ти какво мислиш?
— Съгласен съм — каза де Вил. — Благодаря на Бога за дъжда, но по дяволите, ще бъде жалко, ако състезанията бъдат отменени.
Дънрос кимна с глава.
Стояха на тревата близо до кръга на победителя на състезателната писта „Хепи вели“. Тримата мъже бяха с шлифери и шапки. През лицето на Дънрос минаваше една ужасна резка, но очите му бяха спокойни и ясни и той стоеше непринуден и уверен. Другите — треньори, собственици и наблюдатели бяха се разпръснали, еднакво замислени. Няколко коня правеха тренировки, сред тях Ноубъл Стар, Бъкейниър, Лес с жокей от конюшнята, който го беше яхнал и конят на Горнт — Пайлът Фиш. Всички коне бяха упражнявани предпазливо. Пистата и достъпът до нея бяха много хлъзгави. Но Пайлът Фиш беше наперен, вдигаше се на задните си крака и се радваше на дъжда.
— В прогнозата за времето тази сутрин казаха, че бурята е била страхотна. — Сините очи на Травкин бяха уморени и с червени кръгове около тях. Той наблюдаваше Дънрос. — Ако дъждът спре утре пистата все още ще бъде мека.
— Това помага или вреди на шансовете на Ноубъл Стар, Алексей? — попита Жак.
— Както Бог пожелае, Жак. Тя никога не е тичала в дъжд.
За Травкин беше много трудно да се концентрира. Снощи отново се обади непознатият от КГБ и той грубо попита защо беше изчезнал така внезапно.
— Вие не можете да задавате въпроси, принц Курган. Кажете ми всичко, което знаете за Дънрос. Сега. Всичко. Неговите навици, клюките за него, всичко.
Травкин се подчини. Знаеше, че е хванат натясно, знаеше, че непознатият ще запише на магнетофон думите му, за да провери истинността им. И най-малкото отклонение от истината може би означаваше погребален звън за неговата съпруга или за неговия син, или за съпругата на неговия син, или за децата на неговия син, ако те действително съществуваха.
„Има ли ги?“, попита се отново той, агонизирайки.
— Какво има, Алексей?
— Нищо, тай-пан — отговори Травкин, чувствайки се омърсен. — Мислих си за това, което сте преживели снощи. — Новината за пожара в Абърдийн беше заляла радиото, особено сърцераздирателният разказ на свидетелката Винъс Пун, който беше във фокуса на репортажите. — Беше ужасно за останалите, нали?
— Да. — Досега беше известно за смъртта на петнадесет изгорени и удавени, включително две деца. — Ще са необходими дни, за да открият колко души в действителност са загинали.
— Ужасно — каза Жак. — Когато чух за това… ако Сюзан беше тук и ние щяхме да попаднем там. Тя… Любопитно е какъв е животът понякога.
— Противен огнен капан! Никога преди не ми се беше случвало — каза Дънрос. — Десетки пъти сме се хранили там. Ще говоря с губернатора за тези плуващи ресторанти.
— Но с теб всичко е наред, нали? — попита Травкин.
— Да, няма проблеми — Дънрос се усмихна мрачно. — Освен, ако не сме хванали круп от плуването в оная помийна яма.