Когато „Плуващият дракон“ внезапно се преобърна, Дънрос, Горнт и Питър Марлоу бяха във водата точно под него. Мегафонът на полицейския катер изрева смразяващо и всички те отчаяно скочиха. Дънрос беше добър плувец и с Горнт се измъкнаха, въпреки че водата ги дърпаше назад. Когато главата му се потопи под водата, той видя, че Марлоу е в беда. Той се остави врящото течение да го отнесе, тъй като корабът заседна на една страна и се хвърли напред към Марлоу. Пръстите му намериха ризата, хвана я здраво и се завъртяха заедно, удряйки се в палубата. Ударът почти го зашемети, но той се облегна на Марлоу и когато течението отслабна, той започна да рита нагоре към повърхността. Главите им се показаха от водата заедно. Марлоу задъхан поблагодари и забърза към Фльор, която висеше отстрани на преобърнатия катер заедно с други. Около тях беше хаос. Дънрос видя Кейси да се гмурка за някого. Горнт не се виждаше никъде. Бартлет се показа с Крисчън Токс и заплува към един спасителен пояс. Увери се, че Токс се е хванал здраво за спасителния пояс, преди да извика към Дънрос:
— Мисля, че течението е засмукало Горнт и, че там има една жена… — и незабавно се гмурна пак.
Дънрос се огледа. Сега „Плуващият дракон“ беше почти на една страна. Почувства лека подводна експлозия и за момент водата около него завря. Кейси се показа за въздух, напълни дробовете си и отново се плъзна под повърхността. Дънрос също се гмурна. Беше почти невъзможно да вижда, но търсеше пипнешком. Заплува около кораба, търсейки и остана долу, толкова дълго, колкото можа след това се показа на повърхността внимателно, тъй като имаше много плувци, все още претърсващи наоколо. Токс се давеше с морска вода и несигурно висеше на спасителния пояс. Дънрос доплува и го забута към един моряк, като знаеше, че Токс не умее да плува.
— Дръж се, Крисчън… сега си о’кей.
Токс отчаяно се опита да говори като се давеше:
— Моята… моята жена е… тя е долу т… долу там… долу…
Морякът доплува.
— Аз го поемам, сър. Вие добре ли сте?
— Да… да… Той казва, че жена му е потънала долу.
— Боже! Не видях никого… Ще извикам помощ! — морякът се обърна и закрещя към полицейската лодка за помощ. Няколко моряка се хвърлиха от борда и започнаха да търсят. Дънрос се огледа за Горнт, но не можа да го види. Кейси се показа запъхтяна и се хвана за преобърнатия катер, за да си поеме въздух.
— Добре ли си?
— Да… да… благодаря на Бога — изрече тя шепнешком, а гърдите й се повдигнаха — има една жена там долу, китайка струва ми, се видях я да потъва.
— Видя ли Горнт?
— Не… Може би той е… — Тя се придвижи към лодката. Хора с усилия се придвижваха към мостчето, други се бяха струпали на палубата.
Бартлет се показа на повърхността за кратко и се гмурна отново. Кейси пое дълбоко въздух и се плъзна в дълбините. Дънрос тръгна след нея малко вдясно.
Те тримата претърсваха, докато всички останали бяха в безопасност на катера или на сампаните. Не намериха жената.
Когато Дънрос се прибра вкъщи, Пенелоуп беше дълбоко заспала.
— Йан?
— Да. Спи, спи, скъпа.
— Добре ли прекара? — попита тя сънено.
— Да, спи, спи.
Тази сутрин, когато излезе от голямата къща, тя все още не се беше събудила.
— Чу ли, че Горнт успял, Алексей?
— Да, да чух, тай-пан. Божа работа.
— Какво имаш предвид?
— След вчерашните сделки на фондовата борса щеше да бъде много спокойно, ако той не беше успял.
Дънрос се засмя.
— А-а, но тогава аз щях да бъда много затруднен, много затруднен наистина, тъй като нямаше да имам удоволствието сам да разбия „Ротуел-Горнт“, а?
След пауза де Вил каза:
— Удивително е, че не загинаха повече.
Те проследиха Пайлът Фиш, тъй като жребецът мина край тях в лек галоп и изглеждаше много добре. Очите на де Вил бродеха по пистата.
— Истина ли е, че Бартлет е спасил жената на Питър Марлоу? — попита Травкин.
— Той скочи с нея. Да. И двамата, и Линк и Кейси свършиха страхотна работа. Чудесна.
— Ще ме извиниш ли, тай-пан? — Жак де Вил кимна към трибуните. — Там е Джейсън Плъм. Довечера трябва да играя бридж с него.
— Ще се видим у Пейър, Жак. — Дънрос му се усмихна и де Вил се отдалечи. Той въздъхна тъжно. — Тръгвам към офиса, Алексей. Обади ми се в шест.
— Тай-пан…
— Какво?
Травкин се поколеба, а след това каза просто:
— Искам само да знаеш, че аз… аз извънредно много ти се възхищавам.
Дънрос се смути от това внезапно откровение и странната меланхолия, която се излъчваше от другия мъж.
— Благодаря — каза топло той и го потупа по рамото. Никога преди това не беше го докосвал така приятелски. — Ти самият не си по-лош.
Травкин наблюдаваше как се отдалечава, боляха го гърдите, сълзи от срам се прибавиха към дъжда. Той избърса лицето си с опакото на ръката си и продължи да наблюдава Ноубъл Стар, като се опитваше да се концентрира.