С периферното си зрение видя мъжа от КГБ в един ъгъл на трибуните. В този момент друг мъж се присъедини към него, съсухрен и добре известен като професионален комарджия в Хонконг. Травкин се опита да си спомни името му. Клинкър. Точно така! Клинкър!
Гледаше ги озадачен. Джейсън Плъм беше на трибуните, точно зад мъжа от КГБ. Плъм стана, за да махне на Жак де Вил в отговор и слезе надолу по стълбите, за да го посрещне. Точно тогава мъжът от КГБ погледна към него и той внимателно се обърна. Беше вдигнал бинокъл към очите си и Травкин не знаеше дали го наблюдава, или не. Кожата му настръхна при мисълта за онези мощни бинокли. „Може би умее да чете по устните — помисли си той втрещен. — Боже, Иисусе Христе и Божа майко, благодаря на Бога, че не изтърсих истината на тай-пан.“
Сърцето му биеше ужасно и почувства, че му става зле. Проблесна светкавица и пресече източно небето. Дъждът образуваше локви по бетона и откритите, по-ниски секции на трибуните. Опита се да се успокои. Много му се искаше да разбере кой бе мъжът от КГБ? Разсеяно забеляза, че Пайлът Фиш е завършил тренировката си в чудесна форма. От другата му страна Ричард Куанг разговаряше съсредоточено с една група китайци, които не познаваше. Линбар Струан и Ендрю Гавалан се бяха облегнали на перилата с американеца Роузмънт и други от консулската служба, които той познаваше само визуално. Наблюдаваха конете, забравили за дъжда. Близо до стаите за преобличане, под козирката Доналд Макбрайд разговаряше със сър Ши-Тех Т’Чънг. Пагмайър и Роджър Крос бяха сред тях. Видя Макбрайд да поглежда към Дънрос и да го вика при тях. Брайън Куок чакаше Роджър Крос встрани от стюардите. Травкин познаваше и двамата, но не знаеше, че са от СИ.
Без желание, се повлече нататък. Овладя подтика си да се втурне нагоре и да избълва истината. Вместо това той извика:
— Изпрати нашите коне вкъщи. Всичките. Искам да се убедиш, че са сухи.
— Да, сър.
Нещастен, Травкин стъпваше тежко към съблекалните. С ъгъла на окото си видя, че мъжът от КГБ е насочил бинокъла си към него. Дъжд се стичаше по врата му и се смесваше със студена пот.
— А-а, Йан, мислехме си, че ако утре вали ще бъде по-добре да отложим срещата. Да кажем в шест следобед — каза Макбрайд. — Не си ли съгласен?
— Не е ли малко късно, старче? — попита Пагмайър.
— Не, ако стюардите предупредят телевизионните зрители и радиослушатели. Това ще повиши вълнението. Особено, ако пуснеш тази новина днес.
— Добра идея — отвърна Крос.
— Значи, решено — каза Дънрос. — Има ли нещо друго?
— Не мислиш ли, че… това е част от конните състезания? — попита Макбрайд. — Не искаме да ги проваляме.
— Напълно съм съгласен, Доналд. Ще вземем крайното решение в събота в десет. Всички съгласни ли са? — нямаше възражения. — Добре! Нищо друго, нали? Съжалявам, но имам събрание след половин час.
Ши-Тех каза с неудобство:
— О, тай-пан, много съжалявам за снощи… ужасно.
— Да. Шити, когато се срещнем с губернатора в съвета на обяд ще трябва да му предложим да наложи нови, много строги пожарни разпоредби в Абърдийн.
— Важащи за всички — каза Крос. — Цяло чудо е, че нямаше повече жертви.
— Имаш предвид да затворят ресторантите ли, старче? — Пагмайър беше шокиран. — Неговата компания имаше интереси в два от тях. — Това сериозно ще навреди на туристическия бизнес.
Дънрос отново погледна Ши-Тех.
— Защо не предложиш на губернатора да се разпореди всички кухни да бъдат изнесени на шлепове и да се закотвят край кораба-майка? Той може да нареди пожарните да стоят наблизо докато се направят промените. Разходите ще бъдат умерени и проблемите ще бъдат решени веднъж завинаги.
Всички впиха погледи в него. Ши-Тех засия.
— Йан, ти си гений!
— Не. Съжалявам единствено, че не помислихме за това по-рано. Никога не ми е минавало през ума. Ужасно за Цеп… и за съпругата на Крисчън, нали? Намериха ли тялото й вече?
— Мисля, че не.
— Господ знае колко други си отидоха. Членовете на Парламента измъкнаха ли се?
— Да, старче. Освен сър Чарлс Пениуърд. Нещастникът си треснал главата в един сампан, когато падна.
Дънрос беше шокиран.
— Харесвах го! Каква отвратителна, гадна съдба.
— Имаше още няколко от другите до мене на същото положение. Онзи мръсен гаден копелдак, как му беше името? Грей, ах, да, Грей, точно така. А другият, другият отвратителен социалистически глупак Бродхърст. И двамата се държаха доста добре, струва ми се.