Сега гледаше Дънрос. „Какво ли крие този мръсник в дебрите на мислите си? — попита се в пристъп на завист. — Какво ли не бих могъл да направя аз с неговата мощ и пари?“
Видя, че Дънрос промени посоката си към най-близката трибуна, след това забеляза, че Ейдриън седи до Мартин Хейпли, двамата погълнати от конете, забравили за Йан. „Дю не ло мо — помисли си той изненадан. — Невероятно е, че са заедно. За Бога, каква красота! Благодаря на Бога, че не съм й баща. Щях да се побъркам.“
Крос и другите също бяха забелязали Ейдриън и Мартин Хейпли.
— Какво прави това копеле с дъщерята на тай-пана? — попита Пагмайър, раздразнено.
— Не е за добро, това е сигурно — каза някой.
— Лошият човек създава само неприятности — измърмори Пагмайър и другите одобрително кимнаха с глави. — Не мога да разбера защо Токс го държи!
— Мръсникът е социалист, затова! Той също трябва да бъде отлъчен от обществото.
— О, стига с това, Паг. Токс го бива, а също и някои социалисти — каза Ши-Тех. — Но той трябва да уволни Хейпли, а ние всички е най-добре да тръгваме.
Всички те бяха обект на атаки от страна на Хейпли. Преди няколко седмици той беше написал серия от унищожителни статии за някои от търговските сделки на Ши-Тех и намекваше, че всички видове съмнителни приходи са на различни много важни персони от хонконгското правителство заради услуги.
— Съгласен съм — каза Пагмайър, който също го ненавиждаше.
Хейпли беше цитирал основни детайли от предстоящото обединяване на Пагмайър със „Суперфудс“ и беше дал ясно да се разбере, че Пагмайър е облагодетелстван в много по-голяма степен от акционерите си в Универсалните магазини, които почти не бяха наясно с условията за обединяване.
— Проклето копеле! Наистина бих искал да зная откъде получава информацията си.
— Любопитно, че Хейпли е с нея — каза Крос, като наблюдаваше устните им, в очакване да заговорят. — Единствената значителна компания, която все още не е изследвана е „Струан“.
— Мислиш ли, че е ред на „Струан“ и Хейпли черпи информация от Ейдриън? — попита един от останалите. — Това би било крах!
Възбудени, те наблюдаваха Дънрос, а двамата млади все още не го бяха забелязали.
— Може би той ще го нашиба, както направи с другото копеле — каза Пагмайър ликуващо.
— А? — каза Ши-Тех. — Кой? Какво се е случило?
— О, мислех, че знаеш. Преди около две години един от младите служители, пристигащ направо от Англия започна да атакува Ейдриън. Тя беше на шестнадесет, може би на седемнадесет, а той на двадесет и две, огромен като къща, по-голям от Йан, името му беше Байрон. Мислеше си, че е лорд Байрон на гуляите и започна кампания. Бедното момиче беше смутено. Йан го предупреди за последен път. Нахалникът продължи да се обажда. Тогава Дънрос го покани в гимнастическия салон на Шек-О, сложи ръкавици — знаеше, че мошеникът се прави на боксьор и направи необходимото, за да го превърне в каша.
Другите се изсмяха.
— Видя ли го? — попита Ши-Тех.
— Разбира се, че не. Те бяха сами, за Бога, но мръсният глупак беше наистина зле. Не бих искал да отивам срещу тай-пана — не, когато му е прекипяло.
Ши-Тех погледна отново към Дънрос.
— Може би ще направи същия номер на този малък скапаняк — каза той щастливо.
Те наблюдаваха. С надежда. Крос се отдалечи с Брайън Куок.
Дънрос изкачваше стъпалата бързо към трибуните с привичната си лекота и спря до тях.
— Здравей скъпа, рано си станала — поздрави той.
— О, здравей, тате — каза Ейдриън стресната. — Не вид… Какво е станало с лицето ти?
— Блъснах отзад един автобус. Добро утро, Хейпли.
— Добро утро, сър. — Хейпли стана и отново седна.
— Автобус? Ягуара ли си блъснал? О, получи ли фиш? — попита с надежда, тъй като тя самата беше получила три през тази година.
— Не. Станала си рано, нали? — повтори той, като седна до нея.
— Всъщност, закъснели сме. Цяла нощ не сме спали.
— О? — въздържа се да зададе незабавно четиридесет и осем въпроса и вместо това каза: — Трябва да си уморена.
— Не. Всъщност не съм.
— Какво има, празненство?
— Не. Става въпрос за нещастния Мартин. — Тя сложи нежно ръката си върху рамото на младежа. Дънрос с усилие успя да се усмихне. Прехвърли вниманието си върху младия канадец.
— Какъв е проблемът?
Хейпли се поколеба, след това му разказа какво се случи във вестника, как издателят се обади и Крисчън Токс прекъсна неговите серии, основани на слухове.
— Това копеле ни е продало. Той е разрешил на издателя да ни цензурират. Зная, че съм прав.
— Как? — попита Дънрос, мислейки: „Какво безсърдечно малко копеле си ти.“