— Съжалявам, но не мога да разкрия източника си.
— Той наистина не може, татко, това е посегателство върху свободата на печата — защити го Ейдриън.
Хейпли беше свил юмруци, след това разсеяно сложи ръката си върху коляното на Ейдриън. Тя я покри с едната си ръка.
— „Хо-Пак“ е закопана в земята за нищо.
— Защо?
— Не зная. Но Горнт — тай-пановете са зад нападението, а това няма смисъл.
— Горнт да е зад него? — Дънрос се намръщи при тази мисъл.
— Аз не казах Горнт, сър. Не казах това.
— Не го е направил, татко — каза Ейдриън. — Какво трябва да направи Мартин? Трябва ли да се оттегли или да преглътне гордостта си…
— Аз просто не мога, Ейдриън — каза Мартин Хейпли.
— Нека татко да говори, той знае.
Дънрос видя прекрасните й очи, обърнати към него и почувства топлина от уверената й невинност.
— Две неща: Първо, връщаш се веднага. Крисчън има нужда от всяка помощ, която може да получи. Второ, т…
— Помощ?
— Не си ли чул за жена му?
— Какво за нея?
— Не знаеш ли, че е мъртва?
Те втренчиха в него неразбиращи погледи. Набързо им разказа за Абърдийн. Двамата бяха шокирани, а Хейпли заекваше:
— Господи, ние… не сме слушали радио или нещо друго… ние просто танцувахме и разговаряхме… — Той скочи и понечи да си тръгне, а след това се върна. — Аз… най-добре да тръгвам веднага. Иисусе!
Ейдриън се изправи на крака.
— Ще те закарам.
Дънрос каза:
— Хейпли, ще помолиш ли Крисчън да пише с големи, черни букви, че всеки един, който се е топнал или е плувал трябва да се прегледа незабавно — много е важно.
— Ясно!
Ейдриън попита разтревожена:
— Татко, видя ли доктор Тулей?
— О, да — каза Дънрос. — Прочистен отвътре и отвън. Тръгвайте!
— А какво беше второто нещо, тай-пан? — попита Хейпли.
— Второто нещо е, че трябва да помниш, че парите са на издателя, ето защо неговият вестник и той могат да правят каквото желаят. Но издателите могат да бъдат убеждавани. Чудя се например, кой се е свързал с него и защо той се е съгласил да се обади на Крисчън… ако си напълно сигурен, то онова, което знаеш, е вярно.
Хейпли внезапно засия.
— Хайде, гълъбче — каза той и благодари на висок глас. Те изтичаха ръка за ръка.
Дънрос поседя малко на трибуните. Въздъхна дълбоко, след това стана и си тръгна.
Роджър Крос беше с Брайън Куок под козирката близо до съблекалните на жокеите и четеше по устните разговора. Видя тай-пана да тръгва, а пазачите от СИ го последваха.
— Няма нужда да си губим повече времето тук, Брайън. Хайде. — Той се запъти към далечния изход. — Чудя се дали Робърт е намерил нещо в Ша Тин.
— Онези мръсни Бивши вълци ще имат ден за лов. Целият Хонконг ще бъде изплашен до смърт. Обзалагам се, че… — Брайън Куок спря внезапно. — Сър! Погледнете! — Той кимна с глава към трибуните, забелязвайки Суслов и Клинкър сред разпръснатите групи, които наблюдаваха през дъжда. — И през ум нямаше да ми мине, че може да е станал вече!
Крос присви очи.
— Да. Това е любопитно. Да. — Той се поколеба, след това смени посоката, наблюдавайки устните им внимателно. — Тъй като той ни е удостоил с внимание, ние бихме могли и да си поговорим малко. А-а… те ни видяха. Клинкър наистина изобщо не ни обича. — Той небрежно продължи пътя си из трибуните.
Огромният руснак залепи усмивката на лицето си, измъкна едно плоско шише и си глътна. Предложи и на Клинкър.
— Не, благодаря, друже, току-що пих бира. — Студените очи на Клинкър бяха вперени в приближаващия се полицай.
— Адски вони наоколо, нали? — каза той на висок глас.
— Добро утро, Клинкър — каза Крос също така студено. — След това се усмихна на Суслов. — Добро утро, капитане. Гаден ден, а?
— Ние сме живи, товарищ, живи, така че как може да бъде гаден денят, а? — Суслов беше изпълнен с видима сърдечност, продължавайки да се държи свойски с всички. — Ще има ли състезания в събота?
— Вероятно. Крайното решение ще бъде взето в събота сутринта. Колко време ще останете на пристан?
— Не много. Ремонтите на руля вървят бавно.
— Не много бавно, надявам се. Всички ставаме много нервни, ако важните гости в нашето пристанище не са обслужвани много бързо. — Гласът на Крос беше отривист. — Ще говоря с шефа на пристанището.
— Благодаря, това е… това е много учтиво от ваша страна. А също и от страна на вашето министерство… — Суслов се поколеба, след това се обърна към Клинкър. — Стари приятелю, имаш ли нещо против?
— Разбира се, че не — каза Клинкър. — Копоите ме карат да се чувствам нервен.
Брайън Куок го погледна. Клинкър също го погледна без страх.
— Ще бъда в колата си. — И той се отдалечи.