Гласът на Суслов стана рязък.
— Беше много учтиво от страна на вашето правителство да ни изпрати обратно тялото на нашия нещастен другар, Ворански. Намерихте ли убийците?
— За съжаление, не. Те може би са наети убийци — от всяка една точка на планетата. Разбира се, ако не се беше подхлъзнал покрай брега така загадъчно, все още щеше да бъде един добър оперативен работник от… в което и управление да служеше.
— Той беше просто моряк и добър човек. Мислех, че в Хонконг няма опасност.
— Предадохте ли снимките на похитителите и информацията за тяхното телефонно обаждане на вашите шефове от КГБ?
— Аз не съм от КГБ, пикая на КГБ! Да, информацията беше предадена… от моя началник — каза раздразнено Суслов. — За Бога вие знаете как става, групов отговорник. Но Ворански беше добър човек и неговите убийци трябва да бъдат хванати.
— Твърде скоро ще ги намерим. Знаехте ли, че Ворански всъщност беше майор Юрий Бакиан от първи отдел на шесто управление на КГБ?
Силна изненада се изписа по лицето на Суслов.
— Той беше… той беше мой приятел и идваше с нас от време на време.
— Кой урежда тези неща, капитане? — попита Крос. Суслов погледна Брайън Куок, който го гледаше със скрито отвращение.
— Защо сте толкова ядосан? Какво съм ви направил?
— Защо Руската империя е толкова алчна, особено, когато стъпи на китайска земя?
— Политика! — каза Суслов кисело, след това добави, обръщайки се към Крос, — аз не се меся в политиката.
— Вие, мръсниците, се месите през цялото време! Какъв е твоят чин в КГБ?
— Нямам такъв.
Крос каза:
— Едно малко сътрудничество може да продължи дълго. Кой подбира вашите екипажи, капитан Суслов?
Суслов го погледна. След това запита:
— Може ли да си кажем нещо на четири очи, а?
— Разбира се. Чакай тук, Брайън.
Суслов обърна гърба си на Брайън Куок и тръгна надолу към изходното стълбище на тревата. Крос го последва.
— Какво мислиш за шансовете на Ноубъл Стар? — попита Суслов сърдечно.
— Добри са. Но тя никога не се е състезавала на мокър терен.
— А за Пайлът Фиш?
— Виж го — сам можеш да прецениш. Обича дъжда. Той ще е фаворитът. Мислиш ли да си тук в събота?
Суслов се облегна на перилата. И се усмихна.
— Защо не?
Крос се изсмя тихо.
— Защо не наистина? — беше сигурен, че сега са напълно сами. — Ти си добър актьор, Грегор, много добър.
— Ти също, другарю.
— Поемаш страхотен риск, нали? — каза Крос, устните му едва се движеха сега.
— Да, но нали целият живот е риск. Центърът ми нареди да поема работата на Ворански, докато пристигне замяната му. Има твърде много важни контакти и решения, които трябва да бъдат осъществени по време на това пътуване. Не на последно място — „Севрин“. Все пак както знаеш, Артър го искаше по този начин.
— Понякога се чудя, дали той е разумен.
— Разумен е. О, да. Много разумен. Радвам се, че те виждам. Центърът е много доволен от работата ти през годината. Имам много да ти говоря.
— Кое е копелето, което накисна „Севрин“ на А. М. Г.?
— Не знам. Бил е дезертьор. Доколкото знаем, е мъртъв.
— Някой е предал група от моите хора на КНР. Изтичането на информация трябва да е дошло от архива на А. М. Г. Ти прочете моя екземпляр. Кой друг на кораба ти го направи? Някой е проучил работата ти тука!
Суслов пребледня.
— Незабавно ще направя проверка за сигурност. Може да е от Лондон или Вашингтон.
— Съмнявам се. Не е навреме. Мисля, че е дошло оттук. А след това — Ворански. Някой е проникнал при вас.
— Ако КНР… да, ще го направя. Но, кой? Залагам живота си, че няма шпионин на борда.
Крос също беше непреклонен.
— Винаги се намира някой, който може да бъде подмамен.
— Имаш ли план за бягство?
— Няколко.
— Наредено ми е да помагам по всякакъв начин. Искаш ли каюта на „Иванов“?
Крос се поколеба.
— Ще изчакам докато прочета архива на А. М. Г. Ще бъде жалко след толкова дълго време…
— Съгласен съм.
— Лесно ти е да се съгласиш. Ако тебе те хванат, просто ще те депортират и ще те помолят вежливо, „Не се връщайте вече.“ А аз? Аз не искам да бъда хванат жив.
— Разбира се — Суслов запали цигара. — Няма да те хванат, Роджър. Ти си твърде умен. Имаш ли нещо за мене?
— Погледни долу, там, покрай перилата. Високият мъж.
Суслов небрежно приближи бинокъла към очите си. Отне му малко време, докато фокусира посочения мъж, след което погледна встрани.
— Това е Стенли Роузмънт от ЦРУ. Знаеш, че те следят нали?
— О, да. Мога да ги подхлъзна, ако искам.
— Мъжът до него е Ед Ланган от ФБР. Мъжът с брадата е Мишауър от американското морско разузнаване.
— Мишауър? Това ми звучи познато. Имаш ли досиета за тях?