— Да, сър. — Младежът излезе на дъжда. Армстронг внимателно извади цигара. Мрачно я върна обратно, сложи пакета в един страничен джоб и промърмори:
— Всички цигари са скапани, дъждът е скапан, скапан е онзи умен гъз, а най-скапани от скапаните са Бившите вълци.
Междувременно вътрешният телефон запука.
— Главен инспектор Доналд Смит.
— Добро утро. Аз съм навън, на „Ша Тин“ — Армстронг му разказа какво се е случило и, че са намерили тялото. — Оградили сме района, но в този дъжд не очаквам да намерим нещо. Когато вестникарите чуят за трупа и за съобщението, ще ни затрупат. Мисля, че е по-добре да приберем старата бавачка веднага. Тя е единствената следа, която имаме. Твоите момчета все още ли я държат под наблюдение?
— О, да.
— Добре. Чакай ме, след това ще се придвижим. Искам да претърся жилището й. Остави хора в готовност наоколо.
— Колко време ще останеш?
Армстронг каза:
— Ще ми отнеме няколко часа, за да стигна. Задръстено е чак до ферибота.
— И тук е същото. Из целия Абърдийн. Но не само от дъжда, момко. Има към хиляди, които гледат останките от кораба и много повече тълпи пред „Хо-Пак“, „Виктория“… всъщност пред всяка мръсна банка в околността, а чувам, че има вече около петстотин насъбрани отвън пред „Вик“ на „Сентръл“.
— За Бога! Целите ми мизерни спестявания от половината ми живот са там.
— Вчера ти казах да си пийнеш, старче! — Армстронг чу смеха на Смит. — И между другото, ако имаш някоя и друга резервна пара, продай я бързо на „Струан“, чувам че „Ноубъл хаус“ ще банкрутира.
39
Клаудия взе една купчина бележки, писма и отговори от изходящата кореспонденция на Дънрос и започна да ги прелиства.
Един от телефоните издрънча. Тя го погледна, но не направи опит да го вдигне. Той продължи да звъни и накрая спря.
Сандра Ий, секретарката на Дънрос влезе с нова камара документи и поща като напълни отново подноса за входяща кореспонденция.
— Най-отгоре е проектодоговорът на „Пар-Кон“, по-голяма сестро. Ето и списъка с предварително уговорените срещи за днес, поне онези, за които съм известена. Преди десет минути се обади груповият Куок. — Тя се изчерви под погледа на Клаудия, — той се обади заради тай-пана, а не заради мен, по-голяма сестро. Моля, нека тай-панът да му се обади.
— Вярвам, че си разговаряла с почтения млад жребец, надълго и нашироко, млада сестро, и великолепно си въздишала и примирала? — отвърна Клаудия на кантонезки, след това премина на английски, прелиствайки всички бележки, като ги разпределяше на две отделни купчинки. — В края на краищата той действително трябва да бъде излапан здрав и читав в семейството, преди да го е уловила някоя „лисица“ от друг клан.
— О, да. Аз запалих също така пет свещи в пет различни храма.
— Надявам се, в свободното си време, а не когато си ангажирана в компанията.
— О, точно така. — Те се изсмяха. — Но ние имаме среща — утре на вечеря.
— Отлично! Бъди въздържана, облечи се консервативно, но иди без сутиен, като Орланда.
— Значи тогава е вярно! Смяташ ли, че така трябва да го направя? — Сандра Ий беше шокирана.
— Заради твоя Брайън, да — Клаудия се изкиска. — Той има нюх за това.
— Моята гадателка ми каза, че това ще бъде една чудесна година за мене. Ужасен пожар, нали?
— Да. — Клаудия провери списъка със срещите. Линбар след няколко минути, сър Луис Базилио в осем и четиридесет и пет. — Когато пристигне сър Луис…
— Сър Луис чака в моя офис сега. Той знае, че е подранил. Поднесох му кафе и сутрешните вестници. — Лицето на Сандра Ий стана загрижено. — Какво ще стане в десет?
— Отварят фондовата борса — каза й отривисто Клаудия и й подаде по-голямата купчина. — Справи се с тази купчина, Сандра. О, и тук, отложил е няколко заседания на управителни съвети и един обяд, но аз ще се справя с тях.
Двете вдигнаха погледи, тъй като влезе Дънрос.
— Добро утро — поздрави той. Лицето му беше по-мрачно от преди, синините подчертаваха строгостта на чертите му.
Сандра Ий каза живо:
— Всички са толкова щастливи, че не сте се наранили.
— Благодаря.
Тя излезе. Вниманието му беше привлечено от походката й, а след това и от погледа на Клаудия. Лицето му се поразведри.
— Няма нищо по-хубаво от едно прекрасно птиче. Нали така?
Клаудия се засмя.
— Докато ви нямаше частният ви телефон два пъти звъня.
Това беше неговият секретен телефон, който по правило вдигаше само той, номерът беше даден само на семейството и неколцина специални хора.
— Благодаря. Отложи всичко, освен Линбар, стария сър Луис Базилио и банката. Искам да се увериш, че всичко е о’кей за Пен и мисис Кейти. Първо намери Тайтфист Танг по телефона. Също Ландо Мата — попитай дали мога да го видя днес, за предпочитане е в десет и двадесет в кафето. Видя ли бележката ми за Цеп?