— А, Йан! Не… не, няма нищо. Аз трябваше… трябваше да съм станала преди няколко часа. — Той чу как тя сподави една прозявка… Господи, как съм уморена. Не съм сънувала този пожар, нали?
— Не. Сирануш, исках само да се уверя, че и двамата сте добре. Как се чувстваш?
— Не ми е така горещо. Мисля, че съм си поразтегнала няколко мускула, не знам дали от смеха, или от хвърлянето. Ти добре ли си?
— Да, поне засега. Нямаш температура или нещо друго, нали? Това е, за което доктор Тулей каза, че трябва да внимаваме.
— Мисля, че няма нищо. Още не съм виждала Линк. Говори ли с него?
— Не. Не отговаря. Слушай, исках да ви поканя двамата на коктейл в шест.
— С удоволствие приемам. — Още една прозявка. — Радвам се, че си добре.
— Ще се обадя по-късно за…
Отново вътрешният телефон.
— Губернаторът е на втора линия, тай-пан. Казах му, че ще присъствате на сутрешното заседание.
— Добре. Слушай, Сирануш, коктейл в шест, ако не коктейл може би късна вечеря. Ще се обадя по-късно, за да потвърдиш.
— Добре, Йан. И, благодаря ти за обаждането.
— Няма за какво. Чао. — Дънрос включи втора линия. — Добро утро, сър.
— Извинявай за безпокойството, Йан, но трябва да говоря с теб за ужасния пожар — каза сър Джефри. — Истинско чудо е, че не загинаха повече, министърът е пощурял за смъртта на бедния сър Чарлз Пениуърд, и бесен затова, че нашите противопожарни средства позволяват да се случи такова нещо. Кабинетът е информиран, така че чакаме отзвук от най-високо място.
Дънрос сподели с него идеята си за кухните на Абърдийн като каза, че тя е на Ши-Тех Т’Чънг.
— Отлично! Ши-Тех е умен! Това е начало. Междувременно Робин Грей, Джулиън Бродхърст и останалите членове на парламента вече телефонираха за среща, на която ще протестират относно лошите ни противопожарни разпоредби. Моят помощник ми каза, че Грей е бил доста сърдит. — Сър Джефри въздъхна. — И с право, разбира се. При всеки случай този джентълмен ще разбърка нещата отвратително, ако може. Чувам, че е запланувал пресконференция за утре с Бродхърст. Сега, когато сър Чарлз е мъртъв, Бродхърст става старши член, и само Бог знае какво ще се случи, ако онези двамата започнат да се държат надменно по отношение на Китай.
— Помоли министъра да ги застави да мълчат.
— Направих го, а той каза, „Мили Боже, Джефри, да затвориш устата на един член на парламента? Това би било по-лошо, отколкото да се опиташ да запалиш самия парламент.“ Това наистина е много трудно. Мисълта ми е, че ти може би ще успееш да охладиш малко мистър Грей. Ще го настаня довечера до теб.
— Не мисля, че идеята е добра, сър. Този мъж е лунатик.
— Напълно съм съгласен, Йан, но ще съм ти много благодарен, ако опиташ да го направиш. Ти си единственият, на когото бих се доверил. Куилън би го ударил — вече е позвънил и е направил официален отказ, просто заради Грей. Вероятно ти би могъл да го поканиш и на състезанията в събота?
Дънрос си спомни за Питър Марлоу.
— Защо не поканим Грей и другите в нашата ложа, и аз ще се занимая с него. „Благодаря на Бога, че Пен няма да е там“, помисли си той.
— Много добре. По-нататък, Роджър ме помоли да се срещна с теб в банката, утре в шест часа.
Дънрос не отговори.
— Йан?
— Да, сър.
— До шест. Съндърс трябва да бъде там дотогава.
— Познаваш ли го? Лично?
— Да. Защо?
— Исках да съм сигурен.
Напрежението на Йан нарасна.
— Добре. В шест. По-нататък. Чу ли за бедния Джон Чен?
— Да, сър. Преди няколко минути. Гаден късмет.
— Съгласен съм. Бедният човек! Мръсотията на тези Бивши вълци не можеше да се случи в по-лош момент. Това със сигурност ще се превърне в причина за празнуване на всички противници на Хонконг. Отвратителна глупост. Боже мой, е, ние поне живеем в интересни времена и няма нищо друго, освен проблеми.
— Да, сър. „Виктория“ в беда ли е? — Дънрос зададе въпроса между другото, но слушаше внимателно и усети лекото колебание преди сър Джефри безгрижно да каже:
— За Бога, не! Скъпи приятелю, каква удивителна мисъл! Е, благодаря ти, Йан, всичко друго може да почака до срещата ни на обяд.
— Да, сър — Дънрос затвори телефона и попи потта по челото си.
„Това колебание беше адски злокобно. — Ако изобщо някой знае колко е зле всичко, това е сър Джефри.“
Дъждовен вятър заблъска по прозорците. Толкова неща има да се правят. Очите му се спряха на часовника. Сега е Линбар, след това сър Луис. Реши какво ще иска от шефа на фондовата борса, какво трябва да получи от него. Не беше го споменал на срещата на управителния съвет тази сутрин. Другите го бяха огорчили. Всички — Жак, Гавалан, Линбар, бяха уверени, че „Виктория“ ще подкрепи „Струан“ докрай.