— Горнт подготвя атака срещу нас и това е ясно за всички. Вие и двамата знаете, че сме солидни, сигурни и сме в добра форма. Необходима ми е вашата открита, сериозна подкрепа, тогава той няма да посмее да действа и аз няма да имам нужда от парите. Но аз наистина имам нужда от паричен ангажимент. Сега.
Отново тишина. Джонджон чакаше и наблюдаваше. Хавъргил запали цигара.
— Как стоят нещата със сделката „Пар-Кон“, Йан?
Дънрос им разказа.
— Във вторник подписваме.
— Можеш ли да вярваш на американеца?
— Договорихме се.
Отново тишина. Притеснен Джонджон я наруши.
— Това е една много добра сделка, Йан.
— Да. С вашата открита подкрепа Горнт и „Блекс“ ще се откажат от атаката си.
— Но 100 милиона? — каза Хавъргил. — Това е отвъд възможното.
— Казах, че няма да имам нужда от цялата сума.
— Това е предположение, скъпи приятелю. Можем да се окажем въвлечени в много голяма игра на могъщество против нашето желание. Носят се слухове, че Куилън го финансират отвън, че има германска подкрепа. Но ние не можем да рискуваме да влезем във война с един консорциум от германски банки. Ти вече си превишил лимита на възвращателния кредит. А и освен това 500 000 акции, които купи днес ще трябва да бъдат платени в понеделник. Съжалявам, но ще откажа.
— Постави го пред Управителния съвет. — Дънрос знаеше, че има достатъчно гласове, за да го прокара, независимо от противопоставянето на Хавъргил.
Отново тишина.
— Много добре. Със сигурност ще направя това на следващото заседание на Управителния съвет.
— Не. То няма да е по-рано от три седмици. Свикай, ако обичаш спешно заседание.
— Съжалявам.
— Защо?
— Не трябва да ти обяснявам съображенията си, Йан — каза Хавъргил рязко. — „Струан“ нито притежава, нито ръководи тази институция, въпреки че вие имате сериозен интерес към нас, така както ние към вас и вие сте наш ценен клиент. За мен ще бъде удоволствие да го поставя на следващото заседание на Управителния съвет. Свикването на спешни заседания влиза в моите правомощия. Единствено.
— Така е. Както и отпускането на този кредит. Няма нужда от заседание. Можеш да го направиш сега.
— За мен ще бъде удоволствие да поставя молбата пред Управителния съвет на следващото заседание. Имаше ли нещо друго?
Дънрос овладя желанието си да изтрие зле прикриваното задоволство от лицето на неговия враг.
— Имам нужда от кредита, за да подкрепя капитала си. Сега.
— Разбира се и Брус, и аз наистина разбираме, че отложеното плащане на „Пар-Кон“ ще ти даде средствата да завършиш корабните си сделки и да направиш частично плащане на „Орлин“ — Хавъргил пушеше цигарата си. — Между другото, разбирам, че „Орлин“ няма да поднови плащането. Ще трябва да изплатиш парите наведнъж в рамките на тридесет дни както е според договора.
Дънрос почервеня.
— Откъде чу това?
— От председателя, разбира се. Обадих му се снощи, за да го попитам дали…
— Ти какво?
— Разбира се. Скъпи мой приятелю — каза Хавъргил, открито наслаждавайки се на шока на Дънрос и Джонджон. — Имаме пълното право да разследваме. В края на краищата ние сме банкери на „Струан“ и имаме нужда да знаем. Нашето имущество също е изложено на риск, ако фалирате, нали така?
— И вие ще помогнете това да стане, ли?
Хавъргил извади цигарата от устата си с огромно удоволствие.
— Не е в наш интерес, който и да е значителен бизнес да се провали в Колонията, най-малко „Ноубъл хаус“. О, Боже, не! Няма нужда да се безпокоиш. В нужния момент ние ще се появим и ще купим твоите акции. Никога няма да позволим „Ноубъл хаус“ да фалира.
— Кога ще е нужния момент?
— Тогава, когато акциите достигнат стойност, която ние счетем, че е нужна.
— Каква е тя?
— Ще трябва да погледна, Йан.
Дънрос знаеше, че е победен, но не го показа по никакъв начин.
— Вие ще позволите капиталът да слезе надолу, докато достигне най-ниска цена и тогава ще купите контрола.
— Сега „Струан“ е обществена компания, но различните компании се свързват — каза Хавъргил. — Може би щеше да е разумно да последвате съвета на Аластър и моя — ние действително изтъкнахме рисковете, които поемате като обществена компания. А и може би трябваше да се посъветвате с нас, преди да закупите това значително количество акции. Очевидно е, че Куилън смята, че ви притежава, а и ти наистина малко си се поразпрострял, старче. Е, никога не бива да се страхуваш, Йан, ние няма да позволим да фалира „Ноубъл хаус“.
Дънрос се изсмя. Стана.
— Колонията ще бъде много по-добро място, ако ти не си в нея.
— О? — Хавъргил се озъби. — Срокът на моята служба е 23 ноември. Ти може да си излязъл от колонията преди мен.