— О, благодаря ти, Линк. Много мило, че ми се обади. Аз съм добре. Поне засега. Ти добре ли си? Кейси добре ли е? О, нямам думи да изразя благодарността си. Бях ужасно изплашена… Ти спаси живота ми, ти и Кейси…
Те си побъбриха щастливо по телефона, тя обеща да се прегледа за всеки случай и тогава той я попита дали би желала да закусят заедно. Тя веднага се съгласи. Закусиха на върха на „Мандарин“ с яйца по бенедиктински, препечени филии и кафе и се чувстваха великолепно.
— Мислех, че съм мъртва. Знаех, че ще се удавя, Линк. Ако не беше направил всичко толкова бързо аз никога… В момента, в който се оказах във водата, скъпата Кейси беше там и аз отново бях жива и вън от опасност.
Това беше най-хубавата закуска, която му се беше случвала някога. Тя му подаваше препечена филия, наливаше му кафе, без да я моли за това, вдигаше му салфетката. Уверена и женствена, Орланда го караше да се чувства мъжествен и силен. Веднъж си протегна ръката и я сложи върху неговата — дълги пръсти и изящни нокти. Усещането от това докосване все още го владееше. След това я придружи до вкъщи, измъкна една покана да се качи и сега беше там. Очите му се плъзгаха по нея.
„Господи — помисли си той, — добре е да внимавам.“
— О, не те видях Линк. Ти вървиш тихо за мъж с твоята височина.
— Извинявай.
— Няма за какво! — Парата засъска пронизително и струята започна да пълни чашите. — Капка лимон?
— С удоволствие. А ти?
— Аз предпочитам капучино.
Тя затопли млякото, звукът беше прекрасен, а ароматът на кафето — великолепен. След това отнесе подноса до масата за закуска. Сребърни лъжици и хубав порцелан. И двамата усетиха флуидите в стаята, но се преструваха, че не съществуват.
Бартлет отпи от кафето.
— Чудесно е, Орланда. Най-хубавото, което някога съм пил. Особено е.
— То е заради парченцето шоколад.
— Обичаш ли да готвиш?
— О, да. Много. Куилън каза, че съм добра ученичка. Обичам да се занимавам с къщата и да организирам празненства, а Куилън винаги… — Върху лицето й се появи лека бръчка. Тя го погледна в очите. — Изглежда непрекъснато го споменавам. Съжалявам, но това все още… все още е по навик. Той беше първият мъж в живота ми, единственият мъж, затова е част от мен, неотделима.
— Не трябва да ми обясняваш, Орланда, аз раз…
— Зная, но ми се иска. Нямам истински приятели, никога на никого не съм говорила за него, никога не съм искала, но някак си… някак си, е добре! Харесва ми да съм с теб и… Внезапно огромна усмивка я озари. — Разбира се! Забравих! Сега аз съм твоята отговорност! — тя се изсмя и плесна с мъничките си ръце.
— Какво искаш да кажеш?
— Според китайския обичай ти се намеси в съдбата или предопределението. О, да. Ти се сблъска с боговете. Спаси живота ми, защото без теб непременно щях да съм мъртва. Но това щяха да решат боговете. И тъй като ти се намеси, взе върху себе си тяхната отговорност, затова сега трябва да се грижиш за мен завинаги. Това е хубав и мъдър китайски обичай. Завинаги!
— Съгласен съм! — Той се засмя с нея — силата на нейната радост го заливаше.
— О, добре! — каза тя, а след това стана по-сериозна и докосна ръката му. — Само се шегувах, Линк. Ти си толкова галантен. Не съм свикнала на такова внимание. Официално те освобождавам — моята китайска половина те освобождава.
— Може би не искам да бъда освободен.
Изведнъж той видя, че очите й се разшириха. Нещо стягаше гърдите му, сърцето му учести ударите си. Парфюмът й го привличаше. Изведнъж силата между тях преля. Ръката му се протегна и докосна косата й — нежна като коприна, прекрасна и чувствена. Първо докосване. Погали я. Леко потръпване и вече се целуваха. Усети устните й, за миг податливи, съвсем лека влага, никакво червило, вкусът така чист и приятен.
Страстта им растеше. Ръката му се плъзна към гърдите й. Тя отново потръпна и се опита да се отдръпне, но той я държеше здраво. Ръцете й се облегнаха на гърдите му и притихнала за миг, докосвайки го, а след това се притисна до него и прекъсна целувката, но остана близо.
— Линк… ти…
— Чувстваш се толкова добре — каза той тихо, като я държеше до себе си. Наведе се, за да я целуне отново, но тя отбягна целувката.
— Чакай, Линк. Първо…
Той я целуна по врата и се опита отново, усещайки желанието й.
— Линк, чакай… първо…
— Първо целувай, после чакай!
Тя се засмя. Напрежението намаля. Той се наруга за това, че е направил грешка, желанието му беше силно, подбуждано от нейното. Моментът беше отминал и те отново бяха разделени. Гневът му започна да се надига, но преди да го обземе, тя го целуна. Изведнъж ядът му се изпари. Остана само топлината.
— Ти си твърде силен за мен, Линк — каза тя, гласът й беше гърлен, ръцете й около врата му, но предпазливо. — Твърде силен и твърде привлекателен и приятен, и истински, аз наистина ти дължа живота си.