Ръката й галеше врата му и той го почувства в слабините си. Тя вдигна поглед към него, беззащитна, предана и още неопетнена. „Може би“, помисли си той.
— Първо да поговорим — каза тя като се отдръпна, — а след това по всяка вероятност пак ще се целуваме.
— Добре.
— Мистър Бартлет! Всички американци като теб ли са?
— Не — отговори той веднага, но тя не се хвана на въдичката.
— Да, зная — гласът й беше сериозен. — Зная. Това е, за което исках да говоря с теб. Кафе?
— Разбира се.
Преценяваше я, желаеше я, несигурен в тази джунгла, очарован от нея.
Тя внимателно сипа кафето. Вкусът му беше така приятен, както и на първото. Той се владееше въпреки, че болката оставаше.
— Хайде да отидем във всекидневната — каза тя. — Ще ти донеса чашата.
Той се изправи и остави ръката си върху кръста й. Тя не възрази и той почувства, че неговото докосване й харесва.
— Седни тук — каза той като потупа едната облегалка. — Моля те.
— По-късно. Искам първо да говоря — тя се усмихна малко срамежливо и седна на канапето срещу него. Беше тъмносиньо кадифе и подхождаше на китайския килим. — Линк, познавам те едва от няколко дена и… не съм леко момиче. — Орланда се изчерви и продължи с устрем, като не му даде възможност да се намеси. — Съжалявам, но не съм. Куилън беше първият и единствен и аз не търся приключение. Не и флирт. Не искам лудешко боричкане и едно срамежливо или болезнено довиждане. Научих се да живея без любов, просто не мога да изживея отново всичко това. — Обичах Куилън, но вече не. Бях на седемнадесет, когато ние… когато започнахме, а сега съм на двадесет и пет. Бяхме разделени почти три години. За три години всичко свърши. Не обичам никого и съжалявам, съжалявам, но не съм момиче за забавление.
— Никога и не съм си и помислил, че си — съзнаваше, че лъже и проклинаше късмета си. — По дяволите, какъв мислиш, че съм аз?
— Мисля, че си един чудесен мъж — каза тя искрено, — но в Азия едно момиче, всяко едно момиче разбира, че мъжете искат да се чукат и това е така. Съжалявам, Линк, не си падам по случайното чукане. Възможно е това да стане един ден, но не сега. Е да, аз съм евроазиатка, но не съм… знаеш какво искам да кажа, нали?
— Разбира се — каза той и добави: — казваш, че си забранен плод.
Усмивката й изчезна и тя впи поглед в него. Сърцето й се преобърна от тъга.
— Да — промълви тя, изправяйки се готова да се разплаче. — Да, предполагам, че съм.
— За Бога, Орланда. — Той отиде до нея и я прегърна. — Нямах намерение да прозвучи така ужасно.
— Линк, не се опитвам да се задявам или да играя игри, или да съм недо…
— Ясно. По дяволите, не съм дете и не насилвам… Не съм нито едно от двете.
— Толкова съм доволна. Момент… — тя вдигна поглед и нейната невинност го разтопи. — Ти не си луд по мен, Линк, нали? Искам да кажа… не аз те поканих горе, ти настоя да дойдеш.
— Зная — каза той, като я държеше в прегръдките си и си мислеше: „Това е истината, както е истина и това, че те желая сега. Не зная каква си, коя си, но те желая. Но какво искам от теб? Какво искам наистина? Магия ли искам? Или само една лирична песен? Ти ли си магията, която вечно търся или само още една уличница. Как срещу Кейси? Дали не сравнявам лоялността с коприната на твоята кожа?“ Той си спомни как Кейси каза веднъж: „Любовта се състои от много неща, Линк, сексът е само една част от любовта. Само една. Помисли за всички останали части. Преценявай една жена по любовта й, да, но разбери какво представлява тя.“ Но топлината й минаваше през него, лицето й беше до гърдите му и той още веднъж усети, че се възбужда. Целуна я по врата. Не искаше да сдържа страстта си.
— Каква си ти, Орланда?
— Аз съм… Мога да ти кажа само какво не съм — каза тя с тънкия си глас — аз не съм човек, който обича да дразни. Не искам да мислиш, че се опитвам да те дразня. Харесваш ми, много ми харесваш, но не съм… не съм само за една нощ.
— Зная. Господи, защо си си втълпила това в главата? — Той видя, че очите й блестяха. — Няма нужда от сълзи. Никакви. Съгласна ли си?
— Да. — Тя се отмести настрани, отвори чантата си и извади една кърпа и се избърса. — Държа се като тийнейджър или девствена весталка. Извинявай, но всичко стана много неочаквано, не бях подготвена за… Усетих, че не мога да се въздържа. — Тя пое дълбоко дъх. — Жалки извинения.
Той се засмя.
— Не се приемат.
— Благодаря на Бога! — тя го наблюдаваше. — Всъщност Линк, обикновено мога да се справям със силните, с кротките и с лукавите, дори с много лукавите, без главоболия. Струва ми се, че съм изучила всяка хитрина, която е възможно да знае едно момиче. Винаги съм си представяла, че имам готов план да им се противопоставя преди още да започнат. Но с теб… — тя се поколеба, а после добави: — Извинявай, но почти всеки мъж, когото срещам, ами, винаги е едно и също.