— Това неправилно ли е?
— Не, но като влезеш в някоя стая или ресторант и усещаш онези цинични очи. Чудя се как мъжете биха се справили. Ти си млад и красив. Какво би направил, ако жените правеха същото с теб навсякъде, където отидеш? Представи си, когато минеш през фоайето на „Виктория енд Албърт“ да видиш, че всяка жена, независимо от възрастта — престарели бабички с изкуствени зъби, харпии с перуки, дебелите, грозните, грубиянките — всички, всички да те гледат цинично, да те разсъбличат в мислите си, открито да се опитват да интимничат, да те удрят отзад, да гледат влюбено гръдния ти кош или чатала ти, повечето от тях с лош дъх, повечето от тях потящи се и миришещи на обор и ти знаеш, че те си представят, че си в леглото им.
— Изобщо не би ми харесало. Кейси каза същото, но с различни думи, когато дойде при мен за първи път. Зная какво имаш предвид, Орланда. Поне мога да си представя. Но така е устроен светът.
— Да, и понякога е ужасно. О, аз не искам да съм мъж, Линк, щастлива съм, че съм жена, но понякога наистина е отвратително. Да знаеш, че за теб мислят точно като за кутия, която може да бъде купена. Очакват да кажеш „много благодаря“ на дебелия стар развратник с лош дъх, да приемеш двадесет долара и да се промъкнеш като крадец в нощта.
Той се намръщи.
— Как ти дойде това на ума?
Тя се засмя:
— Ти ме целуна.
Той се усмихна, доволен, че бяха щастливи заедно.
— Правилно. Така, че може би заслужавах тази лекция. Аз съм виновен… А сега онази целувка, която ми обеща — но не се помръдна. Опипваше пътя си, проучваше. „Сега всичко се промени — помисли си той. — Разбира се, че го исках, как го каза тя? Да се “чукаш". Разбира се. Още искам, повече от преди. Сега играта е различна. Не зная дали искам да се включа. Правилата се промениха. Преди това беше просто. Възможно е сега да е по-просто." — Ти си хубава. Споменах ли ти, че си хубава? — каза той, като отбягваше темата, която тя искаше да започне.
— Щях да говоря за тази целувка. Виж какво, Линк, истината е, че не бях подготвена за начина, нека да бъда откровена, за начина, по който бях атакувана, предполагам, че това е думата.
— Това добре ли е или е лошо?
— И двете. — От усмивката около очите й се появиха бръчици. — Да, атакувана с моето собствено желание. Ти си нещо различно, мистър Бартлет и това също е много лошо или много добре. На мен, на мен ми достави удоволствие твоята целувка.
— На мен също. — Той отново й се усмихна. След пауза тя каза:
— Никога не съм усещала такова желание и не съм била така погълната. Затова съм много изплашена.
— Не трябва да се плашиш.
Чудеше се какво да прави. Инстинктите му диктуваха: напусни. Инстинктите му диктуваха: остани. Разумът му казваше да мълчи и да чака. Чуваше сърцето си и дъжда, който барабанеше по прозорците. „По-добре е да си вървя“, помисли си той.
— Орланда, помисли си…
— Имаш ли време да поговорим? Само малко? — попита тя.
— Да. Да, разбира се.
— Исках да ти разкажа за себе си. Куилън беше шеф на баща ми в Шанхай и ме се струва, че съм го познавала цял живот. Той помогна да бъде заплатено моето образование в Щатите и винаги е бил много внимателен към мен и семейството ми. Имам четири сестри и един брат, аз съм най-голямата. Сега всички те са в Португалия. Когато се върнах в Шанхай от Сан Франциско след дипломирането си, бях на седемнадесет, почти на осемнадесет… Е, според мен той е привлекателен мъж, въпреки, че понякога е много жесток. Много.
— Как така?
— Вярва в личното отмъщение, това отмъщение е право на мъжа, ако той е мъж. А Куилън наистина е мъж… Винаги е бил добър с мен, и все още е. — Тя го изучаваше. — Все още ми дава издръжка и плаща за апартамента.
— Не трябва да ми казваш нищо.
— Бих искала да го направя, ако ти искаш да слушаш. Тогава можеш де прецениш.
Той я изучаваше.
— Добре.
— Виж, донякъде това е така, защото съм евроазиатка. Повечето ни презират, открито или тайно, особено британците тук. Линк, само ме изслушай. Повечето европейци презират евроазиатците. Всички китайци го правят. Така, че ние винаги сме в отбранително положение, почти винаги се предполага, че сме незаконородени и със сигурност сме лесна песен. Боже, как мразя това. Колко скапано и вулгарно, и евтино е. И отношението на американските мъже. Странно е, но точно в Щатите спечелих себеуважението и преодолях вината, че съм евроазиатка. Куилън ме научи на много неща и ме оформи в много отношения. Дължа му много, но не го обичам. Това е, което исках да кажа. Искаш ли още кафе.