Скоро, така внезапно, както и започна, човешкият поток спря и границата бе затворена. Отново по неизвестна причина.
Между сто и двеста хиляди избегнаха капана и останаха. Дядото и бабата на Спектакълс Уу и четирима чичовци, със семействата си, общо седемнадесет души, бяха сред тях. Откакто пристигнаха живееха в заселената област, високо над Абърдийн. Спектакълс Уу уреди всичко. По-голямата част от земята бе притежание на фамилията Чен и доскоро бе без стойност. Сега вече стана ценна. Семейство Чен я даваше под наем, сантиметър по сантиметър, на всеки, който желаеше да плаща. Спектакълс Уу с благодарност бе наел 20 на 12 инча за 1.00 ХК на инч месечно и помогна на семейството да скалъпи изграждането на две жилища, които до падането на този дъжд, бяха сухи. Имаше по един кран за вода на сто семейства, нямаше канализация и електрическо осветление, но градът на тези незаконни заселници процъфтяваше и беше много добре уреден. Един от чичовците вече имаше малка работилница за изкуствени цветя, разположена в един бордей, за 1.50 ХК на инч месечно. Друг беше наел сергия и продаваше вкусни оризови питки и оризова каша, направени според изискванията на Нинг-ток. Всичките седемнадесет души работеха вече осемнадесет месеца, за да се изхранят. Имаше и бебе, родено миналата седмица. Дори на двегодишните възлагаха по-лека работа — да подреждат пластмасовите листенца за изкуствените цветя, които младите и по-възрастните изработваха. За много от заселниците на хълма те бяха източник на пари за храна, а също и за комар.
„Да — мислеше си Спектакълс Уу въодушевено — дано Бог ми помогне да получа навреме част от наградата за залавянето на Бившите вълци, за да заложа на съботните надбягвания на Лоцман, черния жребец, който, според всички предзнаменования, ще спечели.“
Той сподави прозявката си. Крачеше тежко, босокрак, по една от тесните, лъкатушещи улички в селището, а до него вървеше шестгодишната му племенница. Също босонога. Дъждът продължаваше да замъглява дебелите стъкла на очилата му. И двамата стъпваха внимателно, за да не попаднат върху счупено стъкло или ръждясали ламарини. На места калта стигаше до глезени. И двамата бяха навили панталоните си. Тя носеше широка сламена шапка. Неговата беше обикновена, купена на старо, както и дрехите. Това беше единственото облекло, което притежаваше, освен обувките в найлонов плик, за да ги предпази от дъжда. Прескачайки една мръсна дупка, той едва не изгуби равновесие. „Дю не ло мо“, изруга той, щастлив, че не живее тук, че стаята, която нае и делеше с майка си, до полицейския участък в Ийст Абърдийн, е суха и не бе изложена на капризите на боговете на времето, както тези тук. „И благодаря ти Боже, че не трябва да изминавам целия този път всеки ден. Дрехите ми щяха да се съсипят и цялото ми бъдеще би било поставено на карта, защото в «Спешъл интелиджънс» обичат чистотата и точността. О, Боже, нека това бъде моят ден!“
Налегна го умора. Навел глава, усещаше дъждът да капе по врата му. Дежури цялата нощ. Рано тази сутрин, когато тръгваше от участъка, му казаха, че ще обискират старата бавачка Ах Там. Тя бе свързана с Бившите вълци, които той откри и проследи до нейната бърлога. Затова Уу каза, че ще се върне навреме от посещението при смъртно болния си дядо.
Погледна часовника си. Все още имаше достатъчно време да измине милята до участъка. Успокоен, тръгна пак, мина покрай купчина смет и излезе на по-голяма уличка. Край нея бе отводната яма.
— Внимавай, пета племеннице, каза той.
— Да, разбира се, шести чичо. Може ли да дойда с теб? — попита малкото момиче щастливо.
— Само до сладкарската сергия. Внимавай! Виж, още едно счупено стъкло!
— Уважаемият дядо ще умре ли?
— Това знаят само боговете. Часът на смъртта се определя от тях, не от нас. Тогава защо да се тревожим, нали?
— Да — съгласи се тя важно. — Да, боговете са си богове.
„О, богове, бдете над уважаемия дядо и направете приятни дните, които му остават“, молеше се той. След това добави за всеки случай: „Аве Мария и Иисусе, благословете стария ми дядо. Кой знае дали християнският бог или даже истинските богове съществуват. По-добре да умилостивиш всички, ако можеш. Нищо не ти струва. Може пък да помогнат. А може да спят в момента, или да са излезли да обядват. Няма значение. Животът си е живот, боговете — богове, парите — пари. Нужно е да се подчиняваме на законите, а днес трябва много да внимавам.“