След кратка пауза Горнт каза:
— Рядкост е да срещнеш човек, на когото да можеш да се довериш. Голяма рядкост.
— За какво могат да послужат тези M14 и тези гранати в Хонконг и защо са използвали моя самолет?
— Не знам, но ще направя всичко възможно да разбера. — Горнт загаси цигарата си. Пепелникът беше порцеланов, на династията Сунг. — Познавате ли Цу-ян?
— Срещал съм го два-три пъти. Защо?
— Много свестен човек, въпреки че е директор в „Струан“.
— Шанхаец ли е?
— Да. Един от най-добрите — Горнт вдигна очи и го погледна сурово. — Възможно е да имате и допълнителна изгода от сделката с нас, господин Бартлет. Дочух, че в момента „Струан“ са доста затруднени — Дънрос залага много на своя флот и по-конкретно на двата супер тежки товарни кораба, които е поръчал в Япония. Първата вноска трябва да бъде изплатена след около една седмица. Освен това усилено се носят слухове, че ще се опита да сложи ръка върху „Ейжън пропъртис“. Чувал сте за тях, нали?
— Голяма компания, която се занимава със земи и недвижими имоти из цял Хонконг.
— Да. Най-голямата — по-голяма дори и от неговата К. И.
— „Каулуун инвестмънтс“ част от „Струан“ ли е? Мислех, че са отделна компания.
— Те са, поне така изглежда. Но Дънрос е тай-пан на К. И. — те винаги имат един и същ тай-пан.
— Винаги ли?
— Винаги. Включено е в клаузите на техните договори. Но Йан надхвърля дори и собствените си права. „Ноубъл хаус“ съвсем скоро може да рухне. В момента той има големи затруднения с наличните средства.
Бартлет помисли малко, а след това попита:
— Защо не се съюзите с друга компания, например „Ейжън пропъртис“, за да превземете „Струан“? В Щатите, ако се стремях към компания, която не мога да превзема сам, щях да направя точно това.
— Това ли искате да направите и тук, господин Бартлет? — веднага попита Горнт, преструвайки се на много изненадан. — Да „превземете“ „Струан“?
— Възможно е.
Преди да отговори, Горнт внимателно се вгледа в тавана.
— Да, но ще ви бъде необходим съдружник. Вероятно бихте могли да го направите заедно с „Ейжън пропъртис“, но лично аз се съмнявам. На тай-пана, Джейсън Плъм, не му стиска. Имате нужда от нас. Само ние имаме прозорливостта, силата, знанията и желанието да го направим. Но въпреки това, ще трябва да рискувате страшно много пари. В брой.
— Колко?
Горнт искрено се засмя:
— Ще помисля по този въпрос. Първо трябва да ми кажете доколко са сериозни намеренията ви.
— И ако са сериозни, ще искате ли да се включите?
Горнт го изгледа също толкова спокойно:
— Първо трябва да бъда сигурен, съвсем сигурен, във вашите намерения. Не е тайна, че ненавиждам „Струан“ по принцип и конкретно Йан Дънрос и искам да бъдат унищожени. Така че вече знаете крайната ми цел. А аз не знам вашата. Все още.
— Да речем, че сме в състояние да превземем „Струан“. Струва ли си?
— О, да, господин Бартлет. Да… да, струва си — каза той приветливо, а после за пореден път гласът му стана леден. — Но все пак искам да знам доколко сериозни са вашите намерения.
— Ще ви кажа, след като се срещна с Дънрос.
— Имате ли намерение да го наведете на същата мисъл — че заедно можете да погълнете „Ротуел-Горнт“?
— Целта на идването ми тук е да направя „Пар-Кон“ международна компания, господин Горнт. Може би инвестициите ни ще достигнат до 30 милиона долара, включващи широк спектър от стоки, фабрики и складове. Доскоро не бях чувал за „Струан“, нито за „Ротуел-Горнт“. Нито за вашето съперничество.
— Добре, господин Бартлет, да спрем дотук. Каквото и да направите ще ни бъде интересно. Да. Ще бъде интересно да видим дали можете да държите нож.
Бартлет го погледна учудено.
— Стара готварска приказка в Китай. Готвите ли?
— Не.
— Това е едно от хобитата ми. Китайците казват, че е важно да знаеш как да хванеш един нож и че не можеш да си служиш с него, ако не го държиш както трябва. Защото, ако не знаеш, ще се порежеш. Не е ли така?
Бартлет се усмихна:
— Да държиш нож, така ли? Ще запомня това. Не, не мога да готвя. Така и не успях да се науча. Кейси също въобще не може да готви.
— Китайците казват, че има три изкуства, в които никоя цивилизация не може да се мери с тяхната — литературата, рисуването с четка и готвенето. Склонен съм да се съглася. Обичате ли хубавата храна?
— Най-хубавата храна, която някога съм ял, беше в един ресторант близо до Рим, на виа Фламиния, „Казале“.
— Значи поне в това отношение си приличаме, господин Бартлет. „Казале“ е един от любимите ми ресторанти.
— Кейси ме заведе там. Никога няма да го забравя.