— „Виктория енд Албърт“ си има собствено водно снабдяване, както и още два-три хотела, но за всички останали вода има по четири часа на всеки четири дни. И през ум не ми е минало, че не знаете. Съжалявам.
— И как се справяте? На всеки четири дни?
— Да. Четири часа — от шест до осем сутрин и от пет до седем вечер. Ужасно и неприятно, защото естествено това означава, да се запасяваме за четири дни. С кофи или във ваната, кой както може. Останали са съвсем малко пълни кофи — утре ще имаме вода. О, Боже, нали имаше вода за вас?
— Да, но… Искате да кажете, че водата е спряна централно? Навсякъде? — попита тя недоверчиво.
— Да — търпеливо отвърна Гавалан. — С изключение на тези четири часа, всеки четвърти ден. Но във „Виктория енд Албърт“ няма да имате проблеми. Тъй като се намира на самия бряг, неговите резервоари могат да бъдат зареждани всеки ден от лихтери — разбира се, срещу заплащане.
— И не можете дори да се изкъпете?
Линбар Струан се засмя:
— Всички стават доста отблъскващи след три дни в жегата, но поне сме заедно в тази клоака. Все пак е полезно, преди да влезеш да се увериш, че има кофа вода.
— Нямах представа, че е така — каза, ужасена от факта, че бе употребила три кофи.
— Резервоарите ни са празни — обясни Гавалан… — Тази година почти нямаше валежи, а и миналата бе суха. Адски досадно, но това е положението. Нищо не може да се направи. Джос.
— А откъде тогава се снабдявате с вода?
Те я изгледаха с безизразни погледи.
— От Китай, разбира се. Чрез водопроводи през границата до Новите територии или чрез танкери от реката Пърл. Съвсем скоро по споразумение с Пекин правителството нае десет танкера, които отиват нагоре по течението на Пърл. Те носят десет милиона галона вода дневно. Това ще струва на правителството над двадесет и пет милиона само за тази година.
— Това за всички ли се отнася? Четири часа на всеки четири дни?
— Дори и в Грейт хаус използват кофи. — Гавалан отново сви рамене. — Но тай-панът има една къща на Шек-О, със собствен кладенец. Щом ни покани всички се юрваме нататък, за да свалим мръсотията.
Тя пак се сети за трите кофи, които бе използвала. „Господи, — дали това не беше всичката вода? Не си спомням да остана нещо.“
— Изглежда има още какво да науча — каза тя.
„Да — помислиха си те. — Да, адски много“.
— Тай-пан?
— Да, Клаудия? — каза Дънрос в интеркома.
— Срещата с Кейси бе току-що прекъсната за обяд. Господарят Ендрю е на четвърта линия. Господарят Линбар се качва към кабинета ви.
— Кажи му да дойде следобед. Нещо ново за Цу-ян?
— Не, сър. Самолетът е кацнал навреме — в 8:40. Няма го в офиса му в Тайпей. Нито в апартамента. Ще продължа да го търся, разбира се. Изглежда, че тази сутрин господарят Бартлет е бил в „Ротуел-Горнт“ и е разговарял на четири очи с господин Горнт.
— Сигурна ли си? — попита той и стомахът му се сви.
— Да, съвсем.
„Копеле — помисли си Дънрос. — Дали Бартлет е искал да разбера?“
— Благодаря — каза той, като за момент остави настрана този въпрос, но бе много щастлив, че го научава. — В събота ще получиш хиляда долара, заложени, на който кон пожелаеш.
— О, благодаря ви, тай-пан.
— Продължавай да работиш, Клаудия! — той натисна бутон номер четири. — Да, Ендрю? Как върви сделката?
Гавалан му каза най-важното.
— Двадесет милиона в брой? — не можа да повярва той.
— В чудесни, красиви щатски долари! — Дънрос усещаше как сияе от другата страна на телефона. — А когато попитах кога Бартлет ще потвърди сделката, онази малка мръсница има наглостта да каже „О, вече е потвърдена — за тази сделка съм упълномощена да отпусна до двадесет милиона, без да питам нито него, нито когото и да било.“ Мислиш ли, че това е възможно?
— Не знам. — Дънрос усети как коленете му омекнаха. — Бартлет трябва да пристигне всеки момент. Ще го попитам.
— Ей, тай-пан, ако това наистина стане…
Но Дънрос почти не слушаше излиянията на Гавалан, който бе изпаднал в екстаз. „Предложението е невероятно — повтаряше си той. — Прекалено е хубаво. Къде е грешката? Къде е грешката?“
Откакто бе станал тай-пан, непрекъснато му се бе налагало да лавира, да лъже, да ласкае, дори да заплашва — Хавъргил в банката още в началото — много повече отколкото бе очаквал, за да преодолее бедствията, които бе наследил. И природните и политическите. А те като че ли се изсипваха върху света. Дори превръщането на компанията в акционерна не му бе донесло капиталите и времето, на които се бе надявал, защото депресия от световен мащаб бе направила пазарите на пух и прах. А през август миналата година бе връхлетял тайфунът Уанда, оставяйки след себе си опустошение — стотици загинали, хиляди без покрив, петстотин рибарски лодки потопени, двадесет кораба потънали, един от техните три хилядатонни кораби захвърлен на брега, гигантският им недовършен кей разрушен и цялата им строителна програма разсипана за шест месеца напред. В края на Карибската криза — и нова депресия. Тази пролет де Гол бе упражнил правото си на вето за влизането на Англия в Общия пазар — и нова депресия. Китай и Русия в конфликт — и нова депресия…