„А сега почти съм пипнал двадесет милиона щатски долара, но мисля, че по някакъв начин сме замесени в контрабанда с оръжие. Цу-ян явно е в играта, а Джон Чен е Бог знае къде!“
— О, всемогъщи Боже! — каза той гневно.
— Какво? — Гавалан спря, изумен, по средата на изречението. — Какво има?
— О, нищо… нищо, Ендрю — рече той. — Не е свързано с теб. Кажи ми нещо за нея. Що за птица е?
— Много добра в сметките, бърза и самоуверена, но нетърпелива. Освен това е най-хубавото парче, което съм виждал от години насам. И като че ли с най-хубавите цици в целия град. — Гавалан му разказа за облозите. — Мисля, че Линбар е в най-изгодно положение.
— Смятам да уволня Фостър и да изпратя Линбар в Сидни за шест месеца. Искам да оправи нещата там.
— Добра идея — засмя се Гавалан. — Това ще сложи край на неговите истории, въпреки че съм чувал, че в Австралия жените били много услужливи.
— Мислиш ли, че тази сделка ще мине?
— Да. Филип изпадна в еуфория. Но е много гадно да преговаряш с жена, говоря сериозно. Мислиш ли, че бихме могли да я прескочим и да разговаряме направо с Бартлет?
— Не. В писмата си пишеше съвсем категорично, че К. С. Чолок е човекът, който ще води преговорите.
— Е, добре… значи ще си държим на думата и на всичко останало! Какво да направим за „Ноубъл хаус“?
— Откри ли слабото й място?
— Нетърпелива е. Иска да бъде „вътре“ в нещата — да бъде едно от момчетата. Бих казал, че ахилесовата й пета е огромното желание да бъде приета в мъжките среди.
— В това няма нищо лошо — като Свещения Граал. Срещата с Даусън е уговорена за утре в единадесет, нали?
— Да.
— Накарай Даусън да я отложи. Кажи му да измисли някакво извинение и да я прехвърли за сряда по обед.
— Добра идея — да я държим в напрежение, а?
— Кажи на Жак, че аз лично ще отида на тази среща.
— Да, тай-пан. А нещо за Джон Чен? Искаш ли да присъства и той?
След кратка пауза Дънрос каза:
— Да. Видя ли го?
— Не. Би трябвало да дойде на обяда. Да го потърся ли?
— Не. Къде е Филип?
— Отиде си вкъщи. Ще се върне в два и половина.
— Слушай… — Интеркомът иззвъня. — Един момент, Ендрю. — Той натисна бутона. — Да, Клаудия?
— Извинете, че ви прекъсвам, тай-пан, но успях да се свържа с господин Джен в Тайпей. На втора линия е. А господин Бартлет току-що пристигна долу.
— Пусни го да влезе, веднага щом приключа разговора с Джен. — Той включи отново четвърта линия. — Ендрю, може да закъснея няколко минути. Поеми домакинството за аперитива и въобще началото. Лично ще доведа Бартлет.
— Добре.
Дънрос превключи на втора линия.
— Цау ан — каза той на мандарински диалект. — Как си? — беше доволен, че разговаря с чичото на Уей-уей, генерал Джен Танг-уа, заместник-шеф на нелегалната тайна полиция Куоминтанг в Хонконг.
— Шей-шей — и продължи на английски — какво става, тай-пан?
— Мислех, че сигурно знаеш… — Дънрос му разказа накратко за оръжието, за Бартлет и за това, че се е намесила полицията, но не и за Цу-ян, нито за Джон Чен.
— Айейа! Това наистина е много любопитно. И си сигурен, че не е работа на Бартлет?
— Да. По всичко личи, че няма причина. Никаква. Би било глупаво да използва собствения си самолет. А Бартлет не е глупав — каза Дънрос. — Кой би могъл да има нужда от такъв тип оръжие тук?
Настъпи тишина.
— Криминални типове.
— Триади ли?
— Не всички триади са престъпници.
— Да — рече Дънрос.
— Ще видя какво мога да разбера. Сигурен съм, че няма нищо общо с нас, Йан. Остава ли уговорката ни за неделя?
— Да.
— Хубаво. Ще се опитам да науча нещо по въпроса. По едно питие в шест вечерта?
— А може ли в осем? Виждал ли си Цу-ян?
— Мисля, че не би трябвало да се появи преди уикенда. Нали той ще е четвъртият в играта ни в понеделник с американеца?
— Да. Чух, че рано днес е отлетял нанякъде. — Дънрос каза това съвсем простичко.
— Няма начин да не се обади — да му кажа ли да ти завърти един телефон?
— Да. Когато реши. Не е нещо важно. Ще се видим в неделя в осем.