— Да, и благодаря за информацията. Ако открия нещо, ще се обадя веднага. Чао.
Дънрос затвори телефона. През лялото време бе слушал много внимателно гласа на Джен, но не чу нищо странно. Къде, по дяволите, е Цу-ян?
На вратата се почука.
— Влезте. — Той стана и отиде да посрещне Бартлет. — Здравейте. — Усмихна се и подаде ръка. — Аз съм Йан Дънрос.
— Линк Бартлет. — Те си стиснаха отривисто ръце. — Подранил ли съм?
— Идвате точно навреме. Сигурно знаете, че обичам точността. — Дънрос се засмя. — Чух, че срещата е минала добре.
— Да — отвърна Бартлет, чудейки се дали Дънрос има предвид срещата му с Горнт. — Кейси знае всички факти и цифри, които са й необходими.
— Моите хора са много впечатлени — казала е, че може сама да потвърди окончателното решение. Така ли е, господин Бартлет?
— Може да води преговори и да взема решения до двадесет милиона. Защо?
— Нищо. Просто исках да разбера какви са вашите правила. Моля седнете — имаме още няколко минути. Обядът е от 12:40. Струва ми се, че май сме на път да създадем едно взаимноизгодно предприятие.
— Надявам се. Може би, веднага след като говоря с Кейси, ще можем да се съюзим?
Дънрос погледна календара си.
— Утре в десет. Тук?
— Нямам нищо против.
— Пушите ли?
— Не, благодаря. Отказах ги преди няколко години.
— Аз също, но все още ми се пуши. — Дънрос се облегна назад. — Преди да отидем на обяд, господин Бартлет, искам да обсъдим някои дреболии. В неделя следобед заминавам за Тайпей, ще се върна във вторник за вечеря и бих искал да дойдете с мен. Искам да ви запозная с двама души по време на един голф мач, който се надявам да ви достави удоволствие. Ще поговорим и ще можете да видите вероятните места за строежа на фабриките. Мисля, че е важно. Уредил съм всичко, но няма да е възможно да вземете със себе си Кейси Чолок.
Бартлет се намръщи, чудейки се дали вторникът е просто едно съвпадение:
— Според нареждането на полицейския началник Армстронг, нямам право да напускам Хонконг.
— Сигурен съм, че това може да се уреди.
— Значи знаете за оръжието? — каза Бартлет и изруга на ум за това, че се изпусна. Той успя да задържи неподвижен погледа си.
— О, да. И друг ли ви е досаждал? — попита Дънрос, като го наблюдаваше.
— Полицията разпита дори Кейси! Самолетът ми е задържан, а аз не знам нищо за никакво оръжие.
— Няма защо да се тревожите, господин Бартлет. Нашата полиция си върши много добре работата.
— Не съм разтревожен, а просто раздразнен.
— Това е разбираемо — каза Дънрос, доволен, че срещата му с Армстронг е била поверителна. Много доволен.
„Господи — помисли Йан и почувства гадене, — ако Джон Чен и Цу-ян са замесени по някакъв начин в тази история, Бартлет ще бъде наистина много раздразнен — ще загубим сделката, — той ще се хвърли към Горнт и тогава…“
— Откъде научихте за оръжието?
— Тази сутрин ни уведомиха от нашия офис на Кай Так.
— Досега не се е случвало подобно нещо, нали?
— Да — Дънрос добави непринудено. — Но в контрабандата няма нищо лошо, дори и с оръжие — всъщност и двете са много уважавани професии — другаде ги упражняваме естествено.
— Къде?
— Там, където го желае правителството на Нейно Величество — Дънрос се засмя. — Ние тук сме пирати, господин Бартлет, или поне така изглежда отстрани. — Той направи пауза. — При положение, че успея да уредя въпроса с полицията, ще дойдете ли в Тайпей?
— Кейси е много дискретна — каза Бартлет.
— Не искам да кажа, че не може да й се има доверие.
— Просто не е поканена, така ли?
— Нашите обичаи са малко по-различни от вашите, господин Бартлет. В повечето случаи тя ще бъде много добре приета, но понякога… ще избегнем много неудобни положения, ако не присъства.
— Кейси не изпада толкова лесно в неудобни положения.
— Нямах предвид нея. Съжалявам, че съм малко груб, но може би, в крайна сметка, така е по-добре.
— А ако аз не мота да се „примиря“?
— Това може би ще означава, че няма да можете да се възползвате от една изключителна възможност, което би било много жалко — особено ако възнамерявате да установите трайни контакти с Азия.
— Ще помисля по този въпрос.
— Съжалявам, но трябва да ми отговорите с да или не.
— Така ли?
— Да.
— Тогава вървете по дяволите!
Дънрос се ухили.
— Няма. — Между другото: да или не?
Бартлет избухна в смях:
— След като поставяте въпроса така, ще дойда в Тайпей.
— Хубаво. Разбира се, докато ни няма, жена ми ще се погрижи за госпожица Чолок. От това репутацията й няма да пострада.
— Благодаря ви. Но няма защо да се притеснявате за Кейси. Как ще се справите с Армстронг?