— Нито един външен човек не трябва да научи — каза меко Дънрос. — Днес следобед ще наредя на нашите брокери да започнат тайно да купуват акциите на „Струан“ — с всички пари, с които разполагаме. Вие направете същото. На малки пакети и наредете на всички ваши брокери и подставени лица — както обикновено.
— Да.
— Лично аз тази сутрин купих четиридесет хиляди.
— С колко ще се покачат акциите ни? — попита Дайан Чен. — Двойно.
— За колко време?
— До тридесет дни.
— Еееий — изкиска се — тя ликуващо. — Само като си помисля.
— Да — каза любезно Дънрос. — Помисли си! А вие двамата ще кажете само на най-близките си приятели, които никак не са малко, а те ще споделят също само с най-близките си, които са хиляди и ще купувате, купувате, защото това е свръхсекретна вътрешна информация, съвсем сигурна и без никакъв риск, което още повече ще ускори покачването на акциите. А това, че е само за вътрешна консумация, със сигурност ще се разчуе и ще се хванат още много хора, а официалното обявяване на сделката с „Пар-Кон“ ще даде финален тласък и другата седмица, ще обявя поглъщането на „Ейжън пропъртис“. И тогава всички в Хонконг ще започнат да купуват. Акциите ни ще скочат фантастично. А в подходящ момент, ще зарежа „Ейжън пропъртис“ и ще се насоча към истинската цел.
— Какво количество, тай-пан? — попита Филип Чен, а мозъкът му трескаво пресмяташе възможните печалби.
— Максималното. Но това не бива да излиза от семейството. Нашите акции ще сложат началото на покачването на цените.
Дайан се задъха:
— Ще има покачване на цените?
— Да. И ние ще бъдем начело. Моментът е назрял, всички в Хонконг са готови. Ние ще предоставим средствата и с един добре обмислен тласък ще създадем паника.
Настъпи дълга тишина. Дънрос наблюдаваше лицето й, на което се изписа алчност.
Пръстите й играеха с нефритените мъниста. Той погледна към Филип и разбра, че част от компрадорския му мозък мислеше за многото плащания, които той, Филип, бе приподписал от името на „Струан“ и които трябваше да бъдат изпълнени в срок от тринадесет до тридесет дни: 12 милиона щатски долара на „Тода шипинг индъстрис ъф Йокохама“ за двата големи товарни кораба, 6 800 000 долара на „Орлин интернешънъл Мърчънт бенк“ и 750 000 долара на Цу-ян, който беше решил един негов проблем. Но по-голямата част от мозъка му сигурно се занимаваше с двадесетте милиона на Бартлет и покачването на акциите — удвояването им, което той произволно бе прогнозирал.
„Удвояване? Невъзможно — абсолютно, няма никакъв шанс… Освен ако има покачване на цените.“
Дънрос усети как пулсът му се ускори:
— Ако има повишаване на цените… Господи, Филип, можем да успеем!
— Да, да, съгласен съм с теб, Хонконг е узрял. — Очите на Филип Чен заблестяха и той забарабани с пръсти. — Какво количество, тай-пан?
— До послед…
Дайан прекъсна Дънрос развълнувано:
— Филип, миналата седмица астрологът ми каза, че този месец ще бъде много важен за нас! Покачване на цените! Ето какво е означавало това.
— Точно така, спомням си, че ми го каза, Дайан, Ох, ох, ох! Какво количество, тай-пан? — попита отново той.
— До последното пени! Това ще стане големият ни удар. Но до петък трябва да бъде в пълна тайна. Абсолютна — до петък. И тогава, след като затворят борсата, ще издам сделката с Бартлет…
— Ееех — изсъска Дайан.
— Да. През уикенда ще откажа да коментирам пред пресата. Филип, погрижи се да не те открият. Ще им кажа да дойдат в понеделник сутринта. Всички ще умират от нетърпение. Пак ще откажа да коментирам, но в понеделник открито ще купуваме. След това, веднага след края на работния ден, ще обявя, че сделката е сключена. А след това ще дойде вторник…
— И покачването на цените ще започне!
— Да.
— Прекрасен ден — изкряка щастливо Дайан. — И всеки ама, прислужник, кули, бизнесмен ще реши, че джосът му е чудесен и ще изтегли всичките си спестявания. Всичко ще се изкупи и всички акции ще скочат страхотно. Колко жалко, че утре няма да има уводна статия… а още по-добре предсказания на астролог в някой от вестниците… или… — Погледът й бе станал почти злобен от вълнение. — Какво ще кажеш за астролога, Филип?
Той я изгледа шокиран:
— Старият сляп Тунг?
— Защо не? Малко h’eung yau в лапата му… или обещание за няколко акции, каквито и да са те. А?
— Ами, аз…
— Остави това на мен. Старият сляп Тунг ми е доста задължен. Изпращала съм му много клиенти! И няма да сбърка чак толкова, ако каже, че небесните знамения вещаят най-големия бум в историята на Хонконг, нали?