— Свобода ли? — каза предизвикателно дребният мъж. — Какво е свободата за няколко години, когато под ръководството на Председателя Мао Китай отново стана Китай и отново зае в света мястото, което заслужава. Сега всички гадни капиталисти се страхуват от Китай! Страхува се дори и ревизионистка Русия.
— Да. Съгласен съм. И му благодаря за това. А между другото, ако тук не ти харесва, иди си в Кантон, за да се потиш и под езика в твоя комунистически рай и дю не ло мо на всички комунисти и техните съмишленици!
— Трябва да отидеш там и сам да видиш. Кофти пропаганда е, че комунизмът е лош за Китай. Не четеш ли вестници? Вече никой не гладува.
— А какво ще кажеш за двадесетината милиона, които бяха убити след преврата? А промиването на мозъци?
— Също пропаганда! Това, че си учил в английски и канадски училища и че говориш като капиталистическа свиня, още не значи, че си един от тях. Не забравяй произхода си.
— Не го забравям. Помня го много добре.
— Баща ти е сгрешил, като те е изпратил да учиш другаде!
Всички знаеха, че Брайън Куок е роден в Кантон и на шестгодишна възраст е изпратен да учи в Хонконг. Бил толкова добър ученик, че през 37-а, вече на дванадесет години, спечелил стипендия за много реномирано училище в Англия и заминал. През 39-а, при започването на Втората световна война, цялото училище било евакуирано в Канада. През 42-а на осемнадесет години завършил като първенец на класа, старши префект, и започнал работа в Кралската канадска конна полиция (в цивилния отдел) в огромния китайски квартал на Ванкувър. Говорел кантонезки, мандарински, сей яп и се откроявал в службата. През 54-а подал молба да бъде прехвърлен в Кралската хонконгска полиция. С неохотното съгласие на канадската конна полиция, която искала да го задържи, той се върнал.
— Това, че работиш за тях, е жива загуба, Брайън! — продължи доктор Менг. — Трябва да служиш на масите и да работиш за Партията!
— През 43-а Партията уби баща ми, майка ми и по-голямата част от семейството ми!
— Няма никакво доказателство! Никакво. Това са слухове. Може да е работа на дяволите от Куоминтанг. Тогава в Кантон цареше хаос. Бях там и зная! Може да са били японските свине или триадите, кой знае? Откъде си сигурен?
— Сигурен съм.
— Имало ли е свидетел? Не! Ти самият си ми го казвал! — гласът на доктор Менг стана креслив и той се взря в него с късогледите си очи. — Айейа, ти си китаец. Използвай образованието си за доброто на Китай, за масите, а не за капиталистическите господари.
— Я върви на майната си!
Доктор Менг се изсмя и очилата му пак паднаха на мястото си. „Само почакай, полицейски началник Кар-шун Куок. Някой ден ще ти се отворят очите, някой ден ще разбереш колко прекрасно е това.“
— А междувременно си свърши работата и ми дай нещо конкретно! — Брайън Куок излезе от лабораторията и закрачи по коридора към асансьора. Ризата му беше залепнала за гърба. „Дано да завали“ — помисли той.
Влезе в асансьора и няколко полицаи го поздравиха. Той им отвърна. Слезе на третия етаж и тръгна по мрачния коридор към кабинета си. Армстронг го чакаше, четейки лениво някакъв китайски вестник.
— Здрасти, Робърт — каза той, доволен, че го вижда. — Нещо ново?
— Нищо. А при теб?
Брайън Куок му каза какво е мнението на доктор Менг.
— Този малък педераст с неговото „вероятно е“! Категоричен е, само когато има пред себе си труп, а дори и тогава проверява по няколко пъти.
— Да. Или когато говори за Председателя Мао.
— О, пак ли пусна разваления грамофон?
— Да. — Брайън Куок се ухили. — Казах му да си върви в Китай.
— Никога няма да го направи.
— Знам. — Брайън се загледа в купчината листа, която се мъдреше върху бюрото му и въздъхна. — Местен човек не би отрязал ухо толкова бързо.
— Не, ако става въпрос за обикновено отвличане.
— Какво?
— Може някой да му е имал зъб, а отвличането да е само прикритие — каза Армстронг и изпеченото му лице стана сериозно. — Съгласен съм с теб и с Дънрос. Мисля, че са го очистили.
— Но защо?
— Може би Джон се е опитвал да се измъкне, станало е сбиване и те или той са изпаднали в паника, и преди да разберат какво точно става, те или той са го наръгали или са го фраснали с тъп предмет. — Армстронг въздъхна и се протегна, за да отпусне стегнатите си рамене. — Във всеки случай, приятелче, Големият Бял Баща иска тази работа да бъде бързо разкрита. Удостои ме дори с телефонно обаждане, за да ме уведоми, че лично губернаторът е изразил своята загриженост.