Брайън Куок тихо изпсува:
— Лошите вести се разчуват бързо! Още нищо ли не е излязло по вестниците?
— Не, но целият Хонконг говори за това и утре сутрин огнен вятър ще ни духа под опашките. Страхувам се, че Господин Благороден Скапан Бивш Вълк с помощта на чумавата, черногледа, несговорчива хонконгска преса, ще ни създаде маса неприятности, докато хванем това копеле или копелета.
— Но ние ще го пипнем, о да, ще го пипнем!
— Разбира се. Какво ще кажеш да ударим по една бира — или по-добре по един много голям джин с тоник? Имам нужда.
— Добра идея. Пак ли те сви стомахът?
— Да. Мери твърди, че се дължи на прекрасните мисли, с които съм изпълнен. — Те се засмяха в един глас и тръгнаха към вратата. Вече бяха в коридора, когато телефонът иззвъня.
— Зарежи я тая проклетия, не вдигай. Бълва само неприятности — каза Армстронг, въпреки че много добре знаеше, че нито той, нито Брайън биха го сторили.
Брайън вдигна слушалката и замръзна. Беше старши полицейски началник Роджър Крос, шефът на Специалното разузнаване.
— Да, сър?
— Брайън, ако обичаш, веднага се качи при мен.
— Да, сър.
— Армстронг при теб ли е?
— Да, сър.
— Доведи и него. — Чу се щракане.
— Да, сър — той остави слушалката и усети как потта се стича по гърба му. — Господ ни вика — и двамата.
Сърцето на Армстронг прескочи.
— А? И мен ли? — той настигна Брайън, който бе тръгнал към асансьора. — За какво, по дяволите, съм му притрябвал? Вече не съм в Специалното разузнаване.
— Не е наша работа да разсъждаваме. Нашата работа е да се насираме, само като измърмори. — Брайън Куок натисна горния бутон. — Какво става?
— Сигурно е нещо важно. Може да е свързано с Китай.
— Чоу Ен-лай е свалил Мао и сега умерените са на власт?
— Мечтател! Мао ще умре на своя пост — Богоизбраният Вожд на Китай.
— Единственото хубаво нещо, което може да се каже за Мао е, че първо е китаец и после комунист. Проклети комунисти!
— Ей, Брайън, може би руснаците пак създават напрежение по границата. Нов инцидент?
— Възможно е. Да. Задава се война — ясно ли ти е, задава се война между Китай и Русия. Мао е прав и за това.
— Руснаците не са чак толкова глупави.
— Не бъди толкова сигурен, приятелю. Казвал съм го и пак ще го кажа — руснаците са срещу целия свят. Ще има война — скоро ще ми дължиш хиляда долара, Робърт.
— Не ми се плаща този бас. Унищожението ще бъде ужасяващо.
— Да. Но въпреки това ще се случи. Мао е прав и за това. Наистина ще бъде ужасно, но не и катастрофално. — С раздразнение Брайън Куок натисна отново бутона за асансьора. Внезапно вдигна очи. — Нали не мислиш, че е възможно в края на краищата да е започнало нападение от страна на Тайван?
— Този стар изтъркан виц? Тази илюзия? Я стига, Брайън! Чианг Кай-шек никога няма да хвърли Тайван в такова нещо.
— Ако не го направи, целият свят ще отиде по дяволите. Ако Мао се задържи на власт тридесет години… Господи, не можеш да си представиш какво ще стане. Един милиард автомати? Чианг беше съвсем прав, като преследваше комунистическите копелета — те са истинският враг на Китай. Те са китайската чума. Боже, ако им бъде дадено време, ще обработят всички деца като кучетата на Павлов.
Армстронг каза меко:
— Всеки би помислил, че си бесен националист. Успокой се, момчето ми, всичко на този свят е отвратително. А ти, капиталистическо куче, можеш да ходиш в събота на конни състезания, в неделя — на рали, а на всичкото отгоре и един куп сладки котенца, които само чакат да им смигнеш. А?
— Извинявай. — Те се качиха в асансьора. — Онова копеленце Менг ме извади от равновесие — каза Брайън и заби палеца си в най-горния бутон.
Армстронг мина на кантонезки:
— Да ти седне старата ти майка, братко.
— А на твоята да го натъпче бясна маймуна с един тестис в кофа свински лайна.
Армстронг засия.
— Не е лошо, Брайън — каза той на английски. — Никак не е лошо.
Асансьорът спря. Минаха по мрачния коридор, спряха пред вратата и се подготвиха. Брайън леко почука.
— Влез.
Роджър Крос бе на около петдесет години, висок, слаб мъж, със светлосини очи, руса оредяваща коса и малки ръце с дълги пръсти. Бюрото му бе подредено безупречно. Безупречен бе и цивилният му костюм, а кабинетът — спартански. Той ги покани с жест, продължавайки да чете съдържанието на някаква папка. Най-после я затвори внимателно и я постави пред себе си.
— Американски милионер пристига с контрабандно оръжие, бивш, силно подозиран наркотрафикант и шанхайски милионер бяга в Тайван, а сега и — Господ да ни е на помощ — отвличане на важна клечка, Бивши вълци и отрязано ухо. Всичко това за някакви си деветнадесет часа. Каква е връзката?