Армстронг наруши тишината:
— Трябва ли да има такава, сър?
— А не трябва ли?
— Съжалявам, но не зная. Засега.
— Това е много досадно, Робърт, наистина много досадно.
— Да, сър.
— Влудяващо. Особено като се има предвид, че онези, които дърпат конците, вече започнаха да ми дишат тежко във врата. А когато се случи такова нещо… — Той им се усмихна и двамата направиха усилие, за да не потреперят. — Разбира се, Робърт, вчера те предупредих, че може да са замесени големи имена.
— Да, сър.
— Брайън, вече те готвим за висок пост. Не мислиш ли, че можеш да изхвърлиш от съзнанието си конните и автомобилните състезания и почти всички фусти ида приложиш твоите несъмнени способности в разрешаването на този малък ребус.
— Да, сър.
— Моля те, направи го. Много бързо. Натоварен си със случая заедно с Робърт — може би през следващите няколко дни ще има нужда от твоите знания. Искам тази работа да ми се махне от главата много, много бързо, защото изникна малък проблем. Снощи ми се обади един от нашите американски приятели от консулството. Частно. — Той посочи папката. — Това е резултатът. С негова помощ в малките часове пипнахме оригинала. Естествено това е копие, оригиналът беше върнат и… — той се поколеба, търсейки точната дума, — … куриерът, между другото аматьор, не разбра нищо. Това е доклад, нещо като бюлетин с няколко раздела. И всичките са доста любопитни. Да. Единият е със заглавие „КГБ в Азия“. Според него съществува дълбоко законспирирана шпионска мрежа, за която дори не съм и чувал, с кодово название „Севрин“. Имат агенти на ключови позиции в правителството, полицията и бизнеса — на ниво тай-панове — из цяла Азия и особено тук, в Хонконг.
От устата на Брайън Куок излезе само едно свистене.
— Точно така — каза любезно Крос. — Ако това е вярно.
— А вие мислите, че е. Така ли? — попита Армстронг.
— Знаеш ли, Робърт, май ще трябва да те пенсионираме по-рано поради болест: размекване на мозъка. Ако не бях разтревожен, мислиш ли, че щях да си направя жалкото удоволствие да моля за съдействие Криминалния отдел в Каулуун?
— Извинете, сър.
Крос завъртя папката с лице към тях и я отвори на заглавната страница. Там пишеше: „Строго поверително за Йан Дънрос. Да се предаде лично. Доклад 3/1963. Единствен екземпляр.“
— Да — продължи той. — Да. За първи път имаме реално доказателство за това, че „Струан“ имат собствена разузнавателна мрежа. — Той се усмихна, от което ги полазиха тръпки. — Бих искал да разбера, как търговците са в течение на цялата тайна информация, която би трябвало да знаем много преди тях.
— Да, сър.
— Докладът явно е част от поредица, а този е подписан от името на Комисията за изследвания на „Струан“, някакъв си А. М. Грант в Лондон, датата е от преди три дни.
Брайън Куок отново зяпна:
— Грант? Това не е ли Алън Медфърд Грант, сътрудник на Института за стратегическо планиране в Лондон?
— Отличен, Брайън. Десет от десет. Да. Самият господин А. М. Г. Господин Важна Клечка, господин Съветника на правителството на Нейно Величество по секретните дела, който наистина знае страшно много неща. Познаваш ли го, Брайън?
Брайън Куок каза:
— Миналата година се срещнах няколко пъти с него по време на курса за висши полицейски служители в „Дженеръл стаф колидж“. Изнесе лекции по въпросите на съвременното стратегическо мислене в Далечния Изток. Блестящ. Наистина блестящ.
— За щастие е англичанин и е на наша страна. Но въпреки това… — Крос отново въздъхна. — Искрено се надявам, че този път е направил грешка. Защото, ако не е така, сме затънали в блатото повече, отколкото съм си представял. Изглежда, че много малко от нашите тайни са все още тайни. Неприятно. Много. А колкото до това — той докосна папката, — наистина съм много шокиран.
— Оригиналът стигнал ли е до назначението си?
— Да. Дънрос го е получил лично, днес в 4:18 следобед. — Гласът му стана още по-мек. — Слава Богу, отношенията ми с братовчедите ни зад океана са прекрасни. Като твоите, Робърт, и за разлика от твоите, Брайън. Ти никога не си харесвал Америка, нали Брайън?
— Да, сър.
— Може ли да попитам защо?
— Говорят прекалено много, не можеш да им довериш никаква тайна — кресливи са и според мен глупави.
Крос се усмихна само с устата си:
— Това не е достатъчна причина, за да не поддържаш добри отношения с тях, Брайън. Може би глупакът си ти.