— Не е отишъл дори в танцовата зала, за да си откупи момичетата, така ли? — попита Крос замислено. — Каква е тарифата, Брайън?
— В този час шестдесет хонконгски долара.
— Знам, че Филип Чен се слави като скъперник, но дали и синът му е същият?
— В този час на нощта, сър — каза Брайън Куок с желанието да помогне, — много момичета излизат от клубовете, ако още не са успели да си намерят партньор. Повечето затварят около един след полунощ, а в неделя вечер се изкарват добри пари. Съвсем нормално е мъжете да обикалят из улиците, въпреки че наистина е глупаво да хвърлиш на вятъра шейсет, а може би и два или три пъти по шейсет долара, защото почтените момичета обикновено се движат на двойки и тройки и човек взема на вечеря две или три като начало. Няма смисъл да даваш напразно тези пари.
— А ти обикаляш ли, Брайън?
— Не, сър. Няма защо.
Крос въздъхна и се обърна отново към Армстронг:
— Продължавай, Робърт.
— Не успели да си намерят момичета и отишли в нощния клуб „Копакабана“ в хотел „Сап Чък“ на „Глостър роуд“, за да вечерят. Пристигнали там около един часа. Към 01:45 часа излезли и Уо Санг Чи видял Джон Чен да влиза в колата си, но не го видял да потегля. След това се прибрал пеша, тъй като живеел наблизо. Каза, че Джон Чен не бил нито пиян, нито ядосан. Напротив — изглеждал в добро настроение, въпреки че по-рано същата вечер в клуба „Тонг Лау“, му се сторил раздразнителен и прекъснал играта по средата. Това е. От тогава Джон Чен не е бил видян нито от приятелите, нито от семейството си.
— Казал ли е на Уо Санг Чи къде отида?
— Не. Уо Санг Чи смята, че е тръгнал да се прибира, но после предположи, че може и да е отишъл при любовницата си. Попитахме го коя е тя, но той каза, че не знае. След като го попритиснахме, си спомни едно име — Уханно Цвете, но не знае нито адрес, нито телефон. Това е всичко.
— Уханно Цвете? Сигурно стотици нощни дами носят това име.
— Да, сър.
За момент Крос потъна в мислите си:
— Защо Дънрос би желал да отстрани Джон Чен?
Двамата полицаи зяпнаха началника си.
— Запиши това в своя мозък — машина, Брайън.
— Да, сър, но няма никаква причина. Джон Чен не представлява никаква заплаха за Дънрос и не би могъл, дори и да стане компрадор. В „Ноубъл хаус“ цялата власт е в ръцете на тай-пана.
— Така ли?
— Да. По закон. — Брайън Куок се поколеба за миг, отново много объркан. — Ами да… в „Ноубъл хаус“ е така.
Крос прехвърли вниманието си към Армстронг.
— Не мога да измисля никаква причина, сър. Поне засега.
Крос запали цигара и Армстронг усети силен спазъм от желание да стори същото. „Няма да успея да удържа на думата си — помисли си той. — Проклето копеле, което всички трябва да понасяме. Какво, по дяволите, е намислил?“
Крос му предложи пакет „Синиър сървис“ — марката, която винаги бе пушил.
— Не, благодаря ви, сър, — чу гласа си, докато режещи болки пронизваха стомаха и цялото му тяло.
— Не пушиш ли, Робърт?
— Не, отказах ги… в момента се опитвам да ги откажа.
— Възхитително! Защо Бартлет би желал да отстрани Джон Чен?
Двамата полицаи отново изгледаха глупаво. След това Армстронг каза, прочиствайки гърлото си:
— Вие знаете ли защо, сър?
— Ако знаех, щях ли да ви питам? Трябва да разберете. Има някаква връзка — прекалено много съвпадения, прекалено добро изпълнение, прекалено на място и прекалено гнило. Да, намирисва ми на КГБ, а когато подобно нещо се случи на моя територия ставам много нервен.
— Да, сър.
— Е, дотук добре. Поставете госпожа Дайан Чен под наблюдение — лесно може да бъде въвлечена в някоя история. Вероятността това да се случи с нея е много голяма. Следете един-два дни и Филип Чен.
— Вече е направено. И за двамата. Следим Филип Чен не защото го подозирам, а просто защото мисля, че и двамата ще направят онова, което обикновено правят хората в такива ситуации — не ни помагат, мълчат, преговарят тайно, плащат тайно и накрая, когато всичко свърши, въздъхват с облекчение.
— Точно така. Защо тези хора — макар и да са образовани — мислят, че са много по-умни от нас и отказват да ни помагат да свършим работата, за която ни плащат?
Брайън Куок усети как стоманеният поглед се впи в него и капки пот бавно се стекоха по гърба му. „Овладей се — каза си той. — Това копеле е само един мръсен чужденец, прост, набиващ животински фъшкии, пълен с лайна, без майка, натъпкан с дю ле ло мо, потомък на маймуни, мръсен чужденец“.