— Със сигурност си имаме такъв. — Брайън отвори отново папката и откри параграфа. — Слушай:
Нямам съмнение, че понастоящем на висок пост в хонконгската полиция работи комунистически агент. В свръхсекретни документи, донесени от генерал Ханс Рихтер, заместник-шеф на източногерманския комитет за държавна сигурност, при бягството му на запад през март тази година, ясно е написано, че кодовото му название е Нашият приятел и че е внедрен поне от десет, а може би и петнадесет години. Неговата свръзка вероятно е служител на КГБ в Хонконг, който се представя за дружелюбен бизнесмен от страните зад Желязната завеса или като банкер, журналист, моряк, слязъл от някой от съветските кораби, пуснали котва в Хонконг. Сред многото документирана информация, която е предоставил „Нашият приятел“ са и: всички тайни радиоканали, всички тайни частни телефонни номера на губернатора, на шефа на полицията и висшия ешелон на хонконгското правителство, както и много подробни досиета на повечето от тях…
— Досиета ли? — прекъсна го Армстронг. — Включени ли са тук?
— Не.
— Мамка му! Продължавай, Брайън.
… на повечето от тях; секретните планове на полицията за борба с провокираните от комунистите бунтове, или повторението на Каулуунските метежи; копия от всички лични досиета на служителите на полицията над чин инспектор; имената на шестима важни националисти, нелегални агенти на Куоминтанг, действащи в Хонконг под ръководството на генерал Джен Танг-уа (приложение А); подробен списък на агентите на хонконгското Специално разузнаване в Куантунг под общото командване на старши агент У Фонг Фонг (приложение Б).
— Господи! — изпъшка Армстронг. — Трябва хитро да измъкнем стария Фонг Фонг и момчетата му.
— Да.
— У Тат-синг в списъка ли е!
Куок погледна в приложението:
— Да. Слушай, този раздел е към края си:
Заключението на нашата комисия е, че до отстраняването на този предател, вътрешната сигурност на Хонконг е в опасност. Защо тази информация не е предадена на самата полиция, все още не знаем. Предполагаме, че е свързано с настоящото проникване на много съветски агенти на всички нива в администрацията на Обединеното Кралство, което създава условия за съществуването на такива като Филби и прави възможно потулването, погрешното представяне или изменението на такъв вид информация (което беше предмет на Проучване 4/1962). Предлагаме този доклад или части от него да бъде незабавно предоставен на губернатора или на комисаря на полицията на Хонконг, ако считате, че можете да им се доверите.
Брайън Куок вдигна очи, а в съзнанието му бушуваше буря.
— Има и още няколко раздела, Господи, политическата ситуация в Кралството, а след това идва ред и на Севрин… Прочети го. — Той поклати безпомощно глава. — Господи, ако това е вярно… значи сме затънали до шията. Боже милостиви!
Армстронг тихо изпсува.
— Кой? Кой може да е шпионинът? Трябва да е по върховете. Но кой?
След дълга тишина, Брайън каза:
— Единственият… единственият, който би могъл да знае всичко това е самият Крос.
— О, я стига, за Бога!
— Помисли си, Робърт. Той е познавал Филби. Нали е учил в Кеймбридж? Двамата са били със сходен произход, на една възраст са били в разузнаването по време на войната, както и Бърджис и Маклийн. След като на Филби му се е разминало след толкова много години, защо не и на Крос?
— Невъзможно!
— Кой друг, освен него? Нали цял живот е бил в шести отдел на Военното разузнаване? Не беше ли тук на обиколка през петдесетте, а след това не го ли изпратиха отново преди пет години, за да създаде Специалното разузнаване като отделен клон на Специалния отдел? И нали оттогава той е шефът му?
— Това не доказва нищо.
— О?
Настъпи дълга тишина. Армстронг наблюдаваше внимателно своя приятел. Познаваше го прекалено добре и можеше да разбере кога говори сериозно.
— Имаш ли нещо конкретно? — попита той с неудобство.
— Да речем това, че Крос е хомосексуалист.
— Ти съвсем си откачил — избухна Армстронг. — Той е женен и… и може да е злобно копеле, но никога не е имало и намек за такова нещо. Никога.
— Да, но няма деца, жена му е непрекъснато в Англия, а когато е тук, спят в отделни стаи.
— Откъде знаеш?
— Техният ама знае, така че, ако имах желание, можех лесно да го разбера.
— Това нищо не значи. Много семейства спят в отделни стаи. Грешиш за Крос.
— Да речем, че мога да ти дам доказателство?
— Какво?
— Къде винаги прекарва част от отпуската си? Камерунските плата в Малая. Да речем, че там има приятел — млад малаец, известен педи.