„Самолети, танкове, гайки, болтове, ракети, двигатели, камиони, бензин, гуми, електроника и храна — мислеше си Дънрос с опиянение. — Безкраен спектър от стоки, които лесно се намират, лесно се транспортират, а ако умееш да търгуваш, на света няма нищо по-доходно от войната. Но Китай в момента не купува — независимо от това какво им трябва, независимо от това какво казва Грант. Кой може да е този Артър? Кой е в «Струан»? Боже Господи! Първо Джон Чен и Цу-ян, и контрабандното оръжие, а сега и агент на КГБ. Кой? Да не би…“
Някой леко почука на вратата.
— Влез — каза той, разпознавайки жена си по почукването.
— Йан, вече е почти осем — каза Пенелоуп. — Реших, че е най-добре да ти напомня. Знаеш се какъв си.
— Да.
— Как мина днес? Това с Джон Чен е ужасно, нали? Предполагам, че четеш вестници. Ще слезеш ли долу?
— Да. Шампанско?
— Благодаря.
Той й наля и напълни отново чашата си.
— Между другото, Пен, поканих един човек, с когото се запознах днес следобед, бивш военен летец. Стори ми се свестен — Питър Марлоу.
— Изтребител?
— Да. Но на Хърикейн, а не на Спит. Тази рокля нова ли е?
— Да.
— Много си хубава.
— Благодаря ти, но не съм. Чувствам се толкова стара, но все пак благодаря. — Тя седна на другия широк стол. Парфюмът й бе така деликатен, както и чертите й. — Питър Марлоу ли каза?
— Да. Нещастникът бил пленен в Ява през 42-а. Прекарал в плен три години и половина.
— Горкият човек. Свалили ли са го?
— Не, японците превзели летището, преди да успее да се качи в самолета си. Може би е имал късмет. Снайперистите улучили два на земята, а последните два свалили точно при излитането — всички пилоти изгорели. Изглежда тези четири Хърикейн са били последните от малкото — последните от цялата въздушна отбрана на Далечния Изток. Каква гадост е било!
— Ужасно.
— Да. Слава Богу, прекарахме войната в Европа. — Дънрос я наблюдаваше. — Той ми разказа, че бил една година на Ява, а после японците го изпратили в Сингапур в трудова бригада.
— В Чанги ли? — попита тя с променен глас.
— Да.
— О!
— Прекарал там две години и половина.
Чанги на малайски означава „пълзяща лоза“ и беше името на затвора в Сингапур, използван по време на Втората световна война от японците.