— Какво й става? — попита Пенелоуп с досада.
— Разлютила се е заради наетите прислужници. Не обича чужди хора, знаеш я каква е. — Той отвори плика. Вътре беше сгънатият телекс.
— Какво каза за Глена? — попита жена му, защото бе разбрала йее-чат, втора дъщеря, кантонезкият й бе много слаб.
— Някакъв каприз, свързан с роклята, която си й избрала.
— Какво й е на роклята?
— А Тат не каза. Слушай, Пен, може би Глена просто, трябва да си легне — вече й минава времето за лягане и…
— Наивник! Никакъв шанс, за нищо на света. Дори и Хег Струан не е в състояние да откаже Глена от първата й вечер като голяма, както тя я нарича! Ти се съгласи, Йан, ти се съгласи. Не аз, а ти!
— Да, но не мислиш ли…
— Не. Вече е достатъчно голяма. В края на краищата на тридесети става на тринадесет. — Пенелоуп спокойно доми шампанското си. — И въпреки това, няма да се разправям с тази млада дама, каквото и да става. — Тя стана. После видя лицето му. Той гледаше втренчено телекса.
— Какво има?
— Един от нашите хора е убит в Лондон. Грант. Алън Медфърд Грант.
— Не го познавам, нали?
— Мисля, че си го виждала веднъж в Бършир. Беше дребен мъж, подобен на елф. Присъства на един от приемите ни в замъка Ейвиърд — последния път, когато бяхме в Англия.
Тя сбърчи вежди:
— Не се сещам. — Тя взе телекса от ръцете му. „С мъка ви съобщаваме, че тази сутрин А. М. Грант загина при нещастен случай с мотоциклет. Ще ви информирам за подробностите, веднага щом ги науча. Съжалявам. С уважение, Киърнън.“ — Кой е Киърнън?
— Неговият помощник.
— Грант е… приятел ли ти беше?
— В известен смисъл.
— Важен ли беше за теб?
— Да.
— О, съжалявам.
Дънрос направи усилие да вдигне рамене и да запази гласа си спокоен. Но в същото време ругаеше цинично наум. „Това е животът. Джос.“
Тя искаше да сподели мъката му, тъй като веднага разбра колко силен бе шокът. Знаеше, че е много смутен и че се опитва да го скрие, а искаше веднага да научи всичко за този неизвестен за нея човек. Но запази самообладание.
„Така трябва. Да не задавам въпроси, да запазя спокойствие и да бъда на разположение, за да го успокоя, но само когато ми позволи.“
— Ще слезеш ли?
— След малко.
— Не се бави, Йан.
— Добре.
— Още веднъж ти благодаря за гривната — каза тя, възхищавайки й се.
— Няма защо.
Знаеше, че всъщност не я беше чул. Вече бе вдигнал телефона и искаше международна линия. Пен излезе, тихо затвори вратата и застана потисната в дългия коридор, който свързваше източното със западното крило. Сърцето й биеше силно. „Проклети да са всички телекси, всички телефони, проклета да е «Струан», проклет да е Хонконг, проклети да са всички тържества и всички хрантутници. О, как искам завинаги да се махнем оттук и да забравим за Хонконг, да забравим за работата и за «Ноубъл хаус», за Големия Бизнес и за Тихоокеанския басейн, за фондовата борса и за прокле…“
— Мамооооо!
Тя чу писъка на Глена, който идваше от стаята й зад далечния ъгъл в източното крило и на секундата всичките й сетива се изостриха. В гласа на Глена имаше потиснат гняв, но не и опасност, затова не се втурна, а само извика, „Идвам… какво има, Глена?“
— Къде сиии?
— Идвам, скъпа — мисълта й вече бе заета с важни неща. „Глена ще изглежда чудесно с тази рокля. О, сигурна съм. Ще й дам перлената си огърлица. Ще бъде прекрасна.“
Тя ускори крачка.
От другата страна на пристанището, в Каулуун, сержант Танг-по, от криминалния отдел, се изкачи по разнебитените стълби и влезе в стаята. Ядрото на неговата тайна триада вече го чакаше.
— Искам всички добре да си отворите запушените уши да чуете следното: Драконите искат Чен от „Ноубъл хаус“ да бъде намерен, а онези чумави лайнари, Бивши вълци да бъдат заловени така светкавично, че и Господ да не разбере кога е станало!
— Да, господарю — отвърнаха в хор подчинените му, шокирани от тембъра на гласа му.
Намираха се в тайната къща на Танг-по — малък, мрачен тристаен апартамент с неприветлива входна врата, на петия етаж на също толкова потискаща жилищна сграда, на една мръсна уличка на три преки от полицейското управление. Бяха девет души: един сержант, трима ефрейтори и обикновени полицаи — всички цивилни детективи от криминалния отдел, кантонезци, грижливо подбрани и положили кръвна клетва за лоялност и тайна. Това бе тайното братство или тонг на Танг-по, което закриляше целия уличен хазарт в района Цим Ша Цуи.
— Търсете навсякъде, разговаряйте с всеки. Имаме три дни — каза Танг-по. Той бе добре сложен мъж, петдесет и пет годишен, с леко посивяла коса и гъсти вежди, с най-висок чин преди офицерски. — Това е заповед от мен, всички мои братя Дракони и лично от Висшия. Освен това Голямата Лайняна Планина обеща, че, ако се провалим ще ни разжалва и ще ни изпрати на границата или на други гадни места, всичките. За първи път отправя такава заплаха. Всички богове пикаят от много високо върху всички мръсни чужденци, които не искат да вземат онова, което им се полага и да се държат като културни хора!