— Еееий — каза Лий, — този мръсник има ужасно гаден характер.
— Да. Може би информацията за радиостанцията ще го поукроти малко. Смятам да помоля всичките ми братя да поставят под наблюдение Златни Косми и нейния приятел контрабандиста на оръжие. Така. Имаше и още нещо… — Танг-по отново погледна в бележника си. — А, да. Защо приходите ни от нощния клуб „Хепи хостис“ са спаднали с трийсет процента?
— Съвсем наскоро заведението бе поето от нов собственик, почитаеми сър — каза сержант Лий, в чийто квартал се намираше клубът. — Едноокият Пок го продаде на един шибан шанхаец на име Уанг — Хепи Уанг. Хепи Уанг каза, че Хубавичкото ни Намазване е твърде голямо, защото бизнесът е много закъсал, много закъсал.
— Дю не ло мо на всички шанхайци. Наистина ли е така?
— Печалбите са спаднали, но не много.
— Точно така, почитаеми сър — каза ефрейтор Хо. — Минах оттам в полунощ, за да събера шибания седмичен аванс и онази воняща шибана дупка беше наполовина пълна.
— Имаше ли някакви мръсни чужденци?
— Двама или трима. Никой, който да представлява интерес.
— Предай на почитаемия Хепи Уанг от мое име следното: Давам му три седмици, за да оправи бизнеса си. След това ще говорим отново. Ефрейтор Хог кажи на някои от момичетата в „Грейт Ню Ориентал“, в продължение на около месец, да препоръчват „Хепи хостис“ — и без това имат достатъчно мръсна чуждестранна клиентела… и напомни на Уанг, че вдругиден пристига атомният самолетоносач „Кориджидор“ на П и В… — Той използва английското съкращение за „почивка и възстановяване“, което всички знаеха от Корейската война. — Ще попитам моя брат Дракон в Уанчай и района на кейовете, дали Хепи Уанг може да му изпрати малко визитни картички. Около хиляда диваци от Златната Страна биха му се отразили доста добре! Ще останат тук осем дни.
— Почитаеми сър, ще го направя още довечера — обеща ефрейтор Хо.
— Моят приятел от морската полиция ми каза, че скоро ще дойдат много военни кораби. Разширяват Седми американски флот. — Танг-по се намръщи. — Удвояват го. На континента се говори, че голям брой американски войници щели да бъдат прехвърлени във Виетнам. Вече имат въздушна линия дотам. — И добави — под контрола на тяхната триада ЦРУ.
— Това е много добре за бизнеса! Ще поправяме корабите им и ще забавляваме хората им. Добре! Това е много добре за нас.
— Да. Чудесно е. Но е много глупаво от тяхна страна. Почитаемият Чоу Ен-лай от месеци им изпраща най-любезни предупреждения, в които казва, че Китай е против това! Защо не искат да го разберат? Виетнам е дивашката ни периферия! Глупаво е да избираш за противник тези диваци и опасните джунгли. Как си представят, че могат да ги победят, след като Китай не е успял да го направи в продължение на векове? — Танг-по се изсмя и запали нова цигара. — Къде изчезна старият Едноок Пок?
— Старата лисица взе първия самолет за Сан Франциско, след като излезе постоянната му виза. Заедно с жена си и осемте си деца.
Танг-по се обърна към своя счетоводител:
— Дължеше ли ни някакви пари?
— О, не. Изплати всичко навреме. Сержант Лий се погрижи за това.
— И колко му излезе на този мръсник визата?
— По наша препоръка, изходната му виза бе уредена срещу скромен подарък от 3 000 хонконгски долара за ефрейтор Сек Пън Со от емиграционната служба. Получихме си процента. Освен това му помогнахме да намери търговец на диаманти, за да превърне богатството си във възможно най-добрите синьо-бели камъни. — Той погледна в тефтера си. — Комисионата ни от два процента възлезе на 8 960 хонконгски долара.
— Добрият стар Едноок! — каза Танг-по, радвайки се за него. — Направил е най-доброто за себе си. И какво беше записано във визата му на „Работно място в Щатите“?
Сержант Лий каза:
— Готвач в един ресторант в китайския квартал — казва се „Гуд ийтинг плейс“. Ял съм у тях храна, сготвена от него и трябва да ви кажа, че наистина е ужасен готвач.
— Ще наеме някой, който да работи там, а той ще се заеме с недвижими имоти или хазарт и някой нощен клуб. Ееех, какъв джос!
— А колко му е струвала американската виза?
— Златният дар за влизане в Рая! — въздъхна Хо. — Чух, че платил 5 000 щатски долара, за да стане първи в списъка.
— Това е повече от обикновеното! И защо?
— Изглежда, че освен това са му обещали и американски паспорт, веднага след изтичането на петте години.
— Тези шибани типове от Златната Страна също изстискват, но не са организирани. Нямат абсолютно никакъв стил — каза Танг-по с презрение. — Една-две визи от време на време. След като всеки тук знае, че може да си купи виза, ако в подходящ момент бутне необходимата сума. Така че защо не го правят както трябва, културно? Двайсет визи на седмица, дори четирийсет. Тези мръсни чужденци са направо откачени!