— Покажи ми една, която да не опява. Ще се окаже, че е мъж с противна дупка.
И двамата се разсмяха.
— Истина е. Миналата седмица ме накара да отида на лекар. И знаеш ли какво ми каза този шибан копелдак? „Трябва да откажеш цигарите, старче, защото преди да се изтърколят и двайсет луни ще бъдеш само шепа прах в урна и ти гарантирам, че жена ти ще харчи твоите пари по разпуснати момчета, а любовницата ти ще вкусва чужди плодове!“
— Свиня такава! Ах, свиня такава!
— Да. Наистина ме стресна. От думите му се изпотих чак отдолу! Но може би е казал истината.
Той извади носна кърпа и се изсекна, а въздухът свиреше в гърдите му. После прочисти шумно гърлото си и се изплю.
— Слушай, младши братко, Висшият Дракон каза, че вече е време да организираме Контрабандиста Йен, Лий Белият Прах и Фор Фингър Уу.
Сержант Лий го изгледа шокиран. Тези трима души се смятаха за Висшите Тигри на търговията с наркотици в Хонконг. Вносители и износители. Както за местна употреба така и, според слуховете, за износ за Златната Страна, където бяха големите пари. Опиумът, който се внасяше тайно, се преработваше в морфин, а след това и в хероин.
— Лошо, много лошо. Ние никога не сме припарвали до тази търговия.
— Да — каза деликатно Танг-по.
— Това е много опасно. Отделът за борба с наркотиците работи много сериозно. Лично Голямата Лайняна Планина се е амбицирал да хване тези тримата — адски сериозно.
Танг-по вдигна поглед към тавана. След това каза:
— Висшият Дракон го обясни по следния начин: в Златния триъгълник един тон опиум струва 67 000 щатски долара. Превръща се в шибан морфин, а след това в шибан хероин. Прави се пет процентов разтвор на чист хероин и в такъв вид се продава по улиците на Златната Страна, а там той струва 680 милиона щатски долара. От един тон опиум.
Танг-по се закашля и запали нова цигара. По гърба на Лий започнаха да се стичат струйки пот.
— Колко тона минават през ръцете на тези трима мръсници?
— Не знаем със сигурност. Но разбрахме, че годишно в Златния триъгълник — Юнан, Лаос и Тайланд — се произвеждат около 380 тона опиум. По-голямата част от него идва тук. Вероятно прехвърлят около петдесет тона. За петдесет тона е сигурно.
— О ко!
— Да. — Танг-по също се потеше. — Висшият Дракон смята, че трябва веднага да инвестираме в тази търговия, защото все повече ще се разраства. Има план да привлече към нас и морската полиция…
— Дю не ло мо, не може да се вярва на тези морски копелета!
— Това казах и аз, но той ми отговори, че имаме нужда от морските копелета и на няколко подбрани хора можем да вярваме. Кой друг би могъл в предварително уговорени моменти да хване и прибере двайсет, дори петдесет процента от някоя пратка за успокоение на Голямата Лайняна Планина? — Танг-по пак се изплю умело. — Ако успеем да привлечем морската полиция, отдела за борба с наркотиците и ония тримата, сегашният ни h’eung yau ще ни се струва като детски джобни пари.
В стаята настъпи напрегнато мълчание.
— Ще трябва да привлечем нови членове, а това винаги е опасно.
— Да.
Лий взе чайника и си наля жасминов чай, а потта се стичаше по гърба му. В силно задимената стая бе душно и тежко. Той зачака.
— Какво е мнението ти, младши братко?
Двамата мъже не бяха роднини, но използваха учтивата китайска форма на обръщение, защото се познаваха и бяха разчитали един на друг повече от петнадесет години. Лий спаси живота на своя началник по време на бунтовете през 1956. Сега бе на трийсет и пет, а за героизма по време на бунтовете получи полицейски медал. Беше женен и имаше три деца. Служеше в полицията от шестнадесет години и заплатата му бе 843 хонконгски долара на месец. Ходеше на работа с трамвай. Ако не беше допълнителният му доход от братството, щеше да бъде принуден почти всеки ден да ходи на работа пеша или с велосипед. С трамвай пътят му бе два часа.
— Мисля, че идеята е много кофти — каза той. — Опиатите, всички опиати, са адски лоша работа — да, отвратително. Опиумът е ужасно нещо, въпреки че е полезен за старите хора. Белият прах, кокаинът, е също гадно нещо, но не чак толкова, колкото спринцовките на смъртта. Ще бъде лош джос, ако се захванем със спринцовките на смъртта.
— Същото му казах и аз.
— Ще му се подчиниш ли?
— Това, което е добро за един от братята, трябва да е добро за всички — каза замислено Танг-по, без да отговори на въпроса.
Лий отново, зачака. Той не знаеше как точно се избира Дракон, нито точния им брой, нито пък кой е висшият. Знаеше само, че неговият Дракон е Танг-по, който бе разумен и предпазлив човек и искрено защитаваше техните интереси.