— Трябва ли да я обичам или мразя?
— Нито едното, нито другото — каза той, впечатлен от проницателността й, убеден, че двете ще се мразят от пръв поглед.
Съвсем сам в каютата на „Съветски Иванов“, капитан Григорий Суслов довърши разшифроването на спешното съобщение, след това глътна малко водка, проверявайки още веднъж каблограмата:
Иванов на центъра. Артър докладва, папките вероятно подправени. Неговият приятел ще ме снабди с копия тази вечер. С удоволствие докладвам, приятелят на Артър също е събрал информация за самолетоносача. Препоръчвам незабавно възнаграждение. Допълнителни копия изпращам до Банкок за дипломатическата поща, също до Лондон и Берлин за сигурност.
Доволен, върна книгата с шифрите в сейфа и заключи, после вдигна телефона.
— Изпрати ми дежурния радист и помощник-капитана. Той отключи каютата и след това отиде до илюминатора, загледа се към самолетоносача отсреща. Разпозна минаващата яхта „Сий Уич“, разсеяно взе бинокъла и го насочи натам. Видя Горнт на задната палуба, момиче и мъж, седящ на масата с гръб към него. Прегледа кораба с мощния си бинокъл и го изпълни.
„Това копеле знае как да живее. Да можех да имам яхта като тази на котва в Баку след толкова години служба и толкова принос за каузата. Много комисари имат — особено старшите.“
Отново насочи бинокъла към групата. Излезе още едно момиче, азиатска красавица. На вратата се почука.
— Добър вечер, другарю капитан — поздрави радистът. Прие съобщението и се разписа.
— Изпрати го веднага.
— Да, капитане.
Пристигна заместник-капитанът. Василий Бородинов беше буен красив мъж в края на тридесетте, капитан от КГБ, дипломиран в университета във Владивосток с чин морски офицер.
— Да, другарю капитан?
Суслов му подаде разшифрованата каблограма. Съдържанието гласеше:
Заместник-капитан Василий Бородинов да поеме задълженията на Дмитрий Меткин, като политкомисар на „Иванов“, но капитан Суслов остава ръководител на всички нива до получаване на алтернативна заповед.
— Поздравявам те — каза той. Бородинов засия.
— Да, капитане. Благодаря. Какво ще наредите?
Суслов му подаде ключа от сейфа.
— Ако не се обадя или върна до утре в полунощ, отвори сейфа. Инструкциите са в плик с надпис „При непредвидени обстоятелства“. Оттам ще разбереш какво трябва да правиш. Следващото… — Той му подаде запечатан плик. — Тук има два телефона, на които можеш да ме намериш. Отваряш плика само в краен случай.
— Добре. — Лицето на младия мъж се покри с капки пот.
— Няма защо да се притесняваш. Напълно си способен да поемеш командването.
— Надявам се да не се наложи.
Григорий Суслов се засмя.
— И аз се надявам, приятелю. Седни. — Той наля две водки. — Ти заслужаваш повишението.
— Благодаря. — Бородинов се поколеба. — Каква е станало с Меткин?
— Направил е глупава и ненужна грешка. После е бил предаден или сам се е издал. Или проклетите СИ са го проследили и хванали. Или тези от ЦРУ са го изработили. Каквото и да е станало, горкият глупак не е трябвало да превишава правата си и да се излага на опасност. Глупаво е, че е рискувал себе си, да не говорим за цялата ни сигурност. Глупаво!
— Какъв е нашият план?
— Всичко отричаме. И няма да предприемаме нищо за момента. По план трябва да отплуваме във вторник в полунощ. Ще се придържаме към това.
Бородинов погледна към самолетоносача, лицето му помръкна.
— Жалко, този материал щеше да ни тласне доста напред.
— Какъв материал? — попита Суслов с присвити очи.
— Не знаехте ли, капитане? Преди да излезе Дмитрий подшушна, че този път ще получим изключително важна информация — копия от оборудването и ръководството за управление на самолетоносача, затова отиваше лично. Беше твърде важно, за да се довери на обикновен куриер. Трябва да ви призная, че му предложих аз да отида вместо него.
Суслов прикри изненадата си, че Меткин се е доверил на някого.
— Къде е чул за това?
Бородинов вдигна рамене.
— Не обясни. Предполагам американският моряк му е казал, когато Дмитрий разговаря с него по телефона, за да уточни предаването на материала. Ще го накарат ли да проговори?
— О, да — отговори тихо Суслов, искайки Василий да бъде подготвен. — Те могат да пречупят всеки. Затова трябва да сме готови. — Той посочи към леката издутина на върха на ревера си, където беше капсулата с отровата, Бородинов го побиха тръпки. — По-добре е да свършиш бързо.
— Копелета! Те са били предупредени и са побързали, за да не успее да го направи. Ужасно. Животни.
— Дмитрий каза ли ти нещо друго, преди да тръгне?