— Не, само че се надява да получим няколко седмици отпуск и да отиде при семейството си в Крим.
Суслов присви рамене.
— Много жалко, аз го харесвах.
— Да. Наистина жалко, тъкмо когато щеше да излиза в пенсия. Беше добър човек, нищо че направи такава грешка. Какво ще правят с него?
Суслов помисли дали да покаже на Бородинов една от другите каблограми, съдържанието, на която отчасти беше:
Извести Артър, че следвайки искането му за първо предимство, беше наредено незабавно прекъсване в Бомбай за предателя Меткин.
„Няма нужда да му давам тази информация — помисли той. — Колкото по-малко знае Бородинов, толкова по-добре.“
— Ще изчезне докато хванем по-голяма риба от техните, за да я използваме за размяна. КГБ се грижи за хората си. — Суслов сам не вярваше в това, знаейки, че младият Бородинов също не вярва. Трябваше да го каже, беше задължително.
„Мен ще трябва да ме разменят. Да, и то бързо. Знам много секретни неща. Това са единствените ми протекции. Ако не е за това, което зная, те ще наредят и за мен първо предимство, толкова бързо, колкото и за Меткин. Така бих постъпил и аз, ако бях на тяхно място. Дали щях да захапя капсулата, както трябваше да направи това глупаво лайно Меткин?“
Побиха го тръпки.
„Не искам да умирам. Животът е толкова хубав.“
— Отиваш ли отново на брега, другарю капитан?
— Да. — Суслов се концентрира. Подаде на младия мъж лист. — Ти поемаш командването сега. Ето заповедта — постави я на мостика.
— Благодаря. Утре… — Бородинов спря, защото по уредбата настоятелен глас бързо съобщи:
— Две полицейски коли обръщат пред стълбата на парахода, пълни са с ченгета… — Суслов и Бородинов побледняха — около дузина са. Какво да правим?
Суслов нареди:
— Не предприемай нищо! — Поколеба се, след това включи вътрешната уредба. — Тревога, Червена Едно… Тази заповед значеше: „Нежелани посетители се качват на борда.“ В радио и радарните помещения включени всички унищожители на секретни принадлежности. — Изключи предавателя и изсъска на Бородинов:
— Отивай на палубата, слез долу и ги поздрави, задръж ги пет минути, след това покани началниците им на парахода, само тях, ако е възможно. Заминавай!
— Разбира се, няма да се качат да ви…
— Спри ги!
Бородинов излезе навън. Останал сам, Суслов включи секретния унищожител. Ако някой, освен него се опита да отвори сейфа, самозапалващ се напалм ще унищожи цялото съдържание.
Опита се да успокои паникьосания си мозък.
„Стегни се, мисли! Всичко ли е прибрано в случай на неочакван обиск? Да. Упражнявали сме Червена Едно дузина пъти. Но проклети да са Роджър Крос и Артър! Защо по дяволите не ни предупредиха? Дали не са хванали Артър? Или Роджър! Боже, дано не е Роджър! Какво ак…“
Погледът му попадна на купчината каблограми върху бюрото. Отчаяно ги засъбира в пепелника, псувайки, че не ги е видял по-рано. Намери запалката. Пръстите му трепереха. Запалката щракна и в това време уредбата запращя:
— Двама мъже се качват на кораба с Бородинов, само двама, останалите са долу.
— Добре, забавете ги малко. Ще дойда на палубата. — Суслов загаси запалката и ругаейки напъха каблограмите в джоба си. Грабна почти пълна бутилка водка, пое дълбоко въздух и с широка усмивка излезе на палубата.
— Добре дошли на борда! Какъв проблем има? — каза той, заваляйки думите, поддържайки добре изработеното прикритие. — Някой от нашите моряци ли е загазил, Супериндентант Армстронг?
— Това е мистър Сан. Може ли да поговорим? — каза Армстронг.
— Разбира се, разбира се! — отвърна Суслов с престорена веселост. Никога преди не беше виждал китаеца. Изпитателно погледна студените очи и изпитото пълно с омраза лице. — Последвайте ме, моля — после се обърна на руски към Бородинов, който говореше перфектен английски: Вие също. — Кой ще спечели петия тур, суперинтендант?
— Бих искал да знам, сър.
Суслов ги поведе към малкото преддверие пред каютата си.
— Седнете, моля. Дежурен, донеси чай и водка! — Суслов щедро наля, независимо, че двамата полицаи любезно отказаха.
— Моля — подкани весело той. — Кажете какъв е проблемът?
— Изглежда, един от вашия екипаж се занимава с шпионаж срещу правителството на Нейно Величество — любезно каза Армстронг.
— Невъзможно! Шегувате с мен.
— Хванахме го. Правителството на Нейно Величество ще протестира официално.
— Това е търговски кораб, познавате ни от години. Вашият началник ни наблюдава. Не се занимаваме с шпионаж.
— Колко души от екипажа са на брега?
— Шест. Вижте какво, не искам никакви неприятности. Имах достатъчно проклети неприятности с един моряк убит от неиз…