— А да, покойният майор Юрий Бакиан от КГБ. Много жалко.
Суслов се направи на засегнат.
— Името му е Ворански. Не познавам майора, за когото говорите.
— Разбира се. Кога вашите моряци трябва да са обратно на кораба?
— Утре вечер.
— Къде са отседнали?
Суслов се засмя.
— Те са в отпуск. Къде биха могли да са, освен при момичета или в барове? С момичета?
— Не всички — отбеляза студено Армстронг. — Поне един от тях е доста нещастен в момента.
Суслов го наблюдаваше, доволен, че Меткин не е между живите и не можеха да го блъфират.
— Вижте, Супериндентант, не зная нищо.
Армстронг извади и постави на масата снимки, на които се виждаше Меткин, влизащ в ресторант, после под стража, снимка от полицейския архив, снимка в полицейската кола.
— Господи! — ахна Суслов, артистично. — Дмитрий? Това е невъзможно! Аз ще съоб…
— Вашето посолство в Лондон е вече предупредено. Майор Николай Леонов си призна.
Този път шокът на Суслов беше истински. Не беше предполагал, че Меткин ще проговори толкова бързо? Армстронг въздъхна.
— Майор Николай Леонов е от вашето КГБ. Това е истинското му име и чин. Той е бил политическия комисар на кораба ви.
— Да… да, това е истина, но… името му е Меткин, Дмитрий Меткин.
— Нямате нищо против да претърсим кораба? — Армстронг понечи да се изправи. Суслов беше ужасен, Бородинов също.
— Протестирам — Суслов заекна. — Да, Супериндентант, много съжалявам, но официално протестирам и тр…
— Ако на кораба не се занимават с шпионаж и е търговски, защо трябва да протестирате?
— Ние сме под закрилата на международна спогодба, освен ако не представите официална заповед за обиск…
Армстронг бръкна в джоба си. Всичко се обърна в корема на Суслов. Трябваше да се подчини на официалната заповед и това ще бъде провал, защото ще намерят повече доказателства, отколкото могат да си представят. Този проклет кучи син Меткин сигурно им е казал нещо важно. Имаше желание да крещи от ярост, в джобовете му бяха фаталните съобщения.
Лицето му побеля. Бородинов също беше парализиран от напрежението. Армстронг извади само пакет цигари от джоба. Сърцето на Суслов заби отново, независимо, че още му се гадеше.
— Вървете по дяволите! — промърмори на руски той.
— Сър? — попита Армстронг невинно. — Какво ви е?
— Нищо.
— Ще запалите ли?
Суслов се мъчеше да се овладее. Имаше желание да размаже Армстронг за този номер. По гърба и по лицето му изби пот. Взе подадената цигара с треперещи пръсти.
— Това са… ужасни неща? Шпионаж, обиск и заплахи…
— Да. Може би ще бъдете така добър и ще отплувате утре, не във вторник.
— Невъзможно! Да не би да ни гоните, като плъхове? — избухна Суслов, чудейки се колко далеч може да отиде. — Аз ще се оплача на нашето…
— Направете го, моля. Уведомете ги, че сме хванали майор Леонов от КГБ в шпионаж и че има възбудено обвинение срещу него.
Суслов избърса потта от лицето си, опитвайки се да изглежда спокоен. Държеше го само мисълта, че Меткин вече е мъртъв. Но какво друго им е казал, какво друго? Той погледна към пребледнелия Бородинов, който се беше изправил до него.
— Вие кой сте? — попита рязко Армстронг, проследявайки погледа на Суслов.
— Първи заместник-капитан Бородинов — отговори младият мъж със задавен глас.
— Кой е новият политкомисар, капитан Суслов? Кой замести вашия Леонов? Кой е най-старши по партийна линия?
Лицето на Бородинов стана пепеляво, а Суслов отдъхна, защото натискът се отклони от него.
— Той е. Първи заместник-капитан Бородинов.
Армстронг моментално обърна погледа си към младия мъж.
— Кажете си цялото име?
— Василий Бородинов — заекна той.
— Много добре, мистър Бородинов, вие сте отговорен за отплуването на кораба най-късно до полунощ в неделя. Официално ви предупреждаваме, имаме основание да предполагаме, че има вероятност да бъдете нападнати от китайски бандити. Казано ни бе, че атаката е замислена за ранните часове в понеделник — малко след полунощ. Има много китайски бандити в Хонконг, а руснаците са откраднали доста тяхна земя. Безпокоим се за вашата безопасност. Аз ви съветвам…
— Да, да, разбирам.
— Но ремон… ремонтът на кораба — започна Суслов. — Ако поправката на…
— Имайте грижата да бъде завършен, капитане. Ако имате нужда от допълнителна помощ или да бъдете изтеглени на буксир извън хонконгски води, само се обадете. О и още, ще бъдете ли така любезен да се явите в полицейското управление, утре в 10.00 сутринта — съжалявам за уикенда.