Последва дълга пауза.
— Възможно е да се направи. Възможно е. Стари приятели трябва да помагат на Стари приятели. Да, би могло да стане.
— Получихте ли писмото ми, мистър Тип? Аз се погрижих за всичко. Между другото, „Виктория“ ще участва при търговията с торий. — После внимателно добави: — Също и при повечето от другите ви искания — при благоприятни за вас условия.
— А да, благодаря. Да, аз получих писмото и вашата любезна покана. Толкова съжалявам, че не бях добре. Благодаря, тай-пан. За какъв срок вашето правителство ще иска паричния заем, ако може да се осъществи?
— Предполагам тридесет дни ще бъдат повече от достатъчни, може би даже две седмици. Но става въпрос за „Виктория“, „Блекс“ и другите банки, не за правителството на Хонконг. Утре ще ви дам отговор. Ще имам ли удоволствието да ви видя на обяда утре?
— Съжалявам, няма да мога да присъствам на обяда, но вероятно след това, ако е възможно?
Дънрос недоволно се усмихна. Перфектен компромис.
— Разбира се.
— Благодаря, че се обадихте. Между другото, мистър Йу беше впечатлен от вас, тай-пан.
— Моля, поздравете го. Ще чакам да се видим в Кантон.
— Бях удивен от изявлението на вашия шурей за Китай.
— Да. Аз също. Жена ми и нейният брат са отчуждени от години. Неговите възгледи са ни чужди, враждебни и съвършено неправилни според нас. — Дънрос се поколеба. — Надявам се, че ще успея да го неутрализирам.
— Да. Да съгласен съм. Благодаря ви. Лека нощ. — Отсреща затвориха.
„Господи! Брайън Куок! И аз почти му бях дал папките на А, М. Г. Господи!“
Събирайки ума си с голямо усилие, той се върна във фоайето. Армстронг и Съндърс още седяха там.
— Добър вечер, мога ли да седна за малко при вас?
— Разбира се, мистър Дънрос. Това е приятна изненада. Мога ли да ви предложа нещо за пиене?
— Чай, китайски чай. Благодаря.
Масата бе отдалечена от другите и въпреки това Дънрос се наведе.
— Робърт, чух, че сте арестували Брайън Куок — каза той с надежда, че може да се окаже грешка. Двамата мъже го зяпнаха.
— Кой ви каза? — попита Армстронг.
Йан им разказа. Двамата слушаха, без да коментират, като от време на време се споглеждаха.
— Това е явна размяна — каза той. — Него срещу парите.
Съндърс пиеше топъл шоколад.
— Колко са важни парите?
— Абсолютно важни, спешни и колкото по-бързо, толкова по-добре. Парите ще спрат наплива в банките, мистър Съндърс. Ние трябва да… — Той спря слисан.
— Какво има? — попита Съндърс.
— Спомних си изведнъж какво пише А. М. Г. в заловеното писмо, че… полицейската къртица може да е, а може и да не е част от „Севрин“. Той част ли е?
— Кой?
— За Бога, не се преструвайте пред мен, това е сериозно! Да не мислите, че съм глупак? — каза ядосан Йан. — В „Струан“ има внедрен шпионин на „Севрин“. Ако Брайън е част от „Севрин“, имам право да знам.
— Напълно съм съгласен — спокойно отговори Съндърс, независимо, че очите му гледаха студено. — В момента, в който предателят проговори, можете да бъдете сигурен, че ще ви уведомим. Имате ли някаква идея кой друг би могъл да бъде?
Дънрос поклати глава, овладявайки раздразнението си. Съндърс го наблюдаваше.
— Вие казвахте — ние трябва да… Трябва да какво, мистър Дънрос?
— Трябва да вземем тези пари веднага. Какво е направил Брайън?
— Банките няма да бъдат отворени до понеделник. Така че понеделник е решаващият ден?
— Банките трябва да имат парите преди това — да отворят с пари по гишетата. Какво е направил Брайън?
Съндърс запали цигара.
— Ако този човек, Брайън, наистина е арестуван, не мисля, че това е благоразумен въпрос, мистър Дънрос.
— Бих се басирал на всичко — каза безпомощно Йан — на всичко, Тип Ток не би предложил размяна, освен ако наистина е шпионин. Никога. Сигурно Брайън е дяволски важен за тях, но Господи, до къде стигна светът? Вие ли ще преговаряте или мистър Крос? Предполагам ще е необходимо одобрението на губернатора.
Шефът на МИ–6 духна пепелта от цигарата си.
— Съмнявам се, че ще има размяна, мистър Дънрос.
— Защо не? Парите са по-важни от…
— Въпрос на мнение тай-пан, ако Брайън Куок наистина е арестуван. При всички обстоятелства, правителството на Нейно Величество едва ли би се съгласило да стане обект на изнудване. Много лош вкус.
— Доста. Но сър Джефри ще се съгласи веднага.
— Съмнявам се. Той ми направи впечатление на много умен човек, за да се съгласи на такава сделка. Що се отнася до размяната, мистър Дънрос, аз мислех, че ще получим папките на А. М. Г.
Йан почувства ледено пробождане в стомаха си.