— Той враг ли е?
— Мистър Роузмънт мисли така. Ти не мислиш ли?
— Сигурен съм, че е мошеник — имах предвид, че едва ли е замесен в шпионаж.
Съндърс въздъхна.
— Провери ли микрофоните?
— Да.
Късно снощи екип от СИ отиде в „Хилтън“ и монтира подслушватели в спалнята на Банастазио, монтираха в офиса и в апартамента на фотографа Нгъ, Вии Сии Нгъ.
Чакаха търпеливо. Уоки-токито изсъска и пропука леко. След малко Съндърс попита разсеяно:
— Какво ще правим с другия?
— Кой? Куок?
— Да. Колко време, мислиш ще отнеме?
— Няма да е много.
— Кога ще го вкараш в червената стая?
— Вероятно по обяд. Може и по-рано, ако е готов?
— Армстронг ли ще води разпита?
— Да.
— Робърт го бива. Държа се много добре на „Иванов“.
— Моля да ме предупреждавате при такива операции, това все пак е мой район?
— Разбира се, Роджър. Беше внезапно решение на Лондон.
— Какъв е поводът за събирането в неделя?
— Министърът е изпратил специални инструкции. — Съндърс се намръщи. — Нямаме много време? От досието на Куок се вижда, че е от големите асове. Бил е великолепно внедрен, за да остане толкова дълго и така вътре в нещата.
— О да. Но, съм абсолютно сигурен, че ще проговори. След като направихме стаята, сам я изпробвах няколко пъти. Издържах вътре най-много до пет минути и всеки път се чувствах, като пребито псе — правих го преди монтирането на дезориентиращите предмети. Сигурен съм, че няма да имаме проблеми. — Крос изгаси фаса си. — Много ефикасно, патент на КГБ.
— Жалко, че ползваме такива методи. Много противно. Отвратително наистина. Предпочитах го по време на… дори тогава, мисля, че нашата професия никога не е била чиста.
— Искаше да кажеш по време на войната?
— Да. Трябва да призная, тогава го предпочитах. Нямаше го лицемерието на някои от лидерите ни сега — или медиите. Всички разбираха, че сме във война. Но сега, когато съществуването ни е застрашено трябва. — Съндърс спря и посочи. — Виж, Роджър, това не е ли Роузмънт?
Американецът стоеше с още един мъж до изхода.
— Да, той е. Този с него е Ланган. От ФБР. Миналата вечер се съгласих да си сътрудничим в този случай, въпреки че ми се иска тези проклетници от ЦРУ да ни оставят на мира.
— Да. Наистина стават много досадни.
Крос взе уоки-токито и тръгна напред.
— Стенли, нали се разбрахме с теб миналата вечер, следенето да е наша грижа, а вие да поемете хотела. Така ли беше?
— Разбира се, Родж. Добро утро, мистър Съндърс. — Лицето му бе напрегнато. Той представи Ланган, който също бе стегнат. — Не се месим, Родж, независимо, че този негодник е американец. Не за това сме тук. Изпращам Ед.
— О?
— Да — каза Ланган. Беше уморен и мрачен, като Роузмънт. — Заради фотокопията, Родж. И хартиите с Томас К. К. Лин. Трябва да ги занесе лично в Бюрото за разследване. Прочетох част от тях на шефа. Хвръкнаха му чивиите, щеше да се пукне по шевовете.
— Представям си.
— Ще намериш на бюрото си официално искане за оригиналите и…
— Никакъв шанс — отвори Съндърс вместо Крос. Ланган сви рамене.
— Искането е на бюрото ти, Родж. Щом наистина ни трябват, шефовете ти и при Господ да са, ще ти изпратят заповед. По-добре да тръгвам. Слушай, Родж, не можем да изразим, колко сме ти благодарни за сведенията. Длъжници сме ти. Тези копелета…
Сбогуваха се и той тръгна.
— Кое от сведенията пукна шевовете, мистър Роузмънт?
— Всичките са фатални, мистър Съндърс. Това е преврат за нас, за нас и за Бюрото, най-вече за Бюрото. Ед каза, че неговите хора са изпаднали в истерия. Политическите изводи за демократи и републиканци са необятни. Прав беше. Ако сенатор Тилмън — президентският кандидат, който е тук в момента, се добере по някакъв начин до тези документи, не може да се опише какво ще стане. — Роузмънт не беше същият човек. — Моят началник изпрати телекс на връзката ни в Южна Америка и ще започне издирването на Томас К. К. Лим по всички посоки, така че скоро ще го „интервюираме“ — ще получиш копие. Родж, има ли нещо друго?
— Моля?
— Няма ли още нещо, което да използваме?
Крос хладно се усмихна.
— Разбира се. Какво ще кажеш за хелиографно копие, документиращо лично финансиране на революция в Индонезия?
— О, Господи…
— Да. А за фотокопия от нареждания за изплащане суми във френска банка на много важни виетнамски госпожа и господин — срещу специални услуги.
Роузмънт побледня.
— Какво още?
— Не е ли достатъчно?
— Има ли още?
— За бога, Стенли, разбира се има и ти го знаеш много добре, и ние го знаем. Винаги има още.
— Сега можем ли да ги получим?
— А вие какво ще направите в замяна? — отговори Съндърс.