— Десет долара на кон по твой избор. Аз подкрепям твоя избор. Винаги ще го подкрепям. Обади ми се утре. Обичам те… бай, бай.
Спомни си, когато за първи път му каза, обичам те и след това, когато я помоли да се ожени за него, всеки път отказ и накрая през сълзи обясни истинската причина: „О Господи, Йан, аз не съм за теб. Ти си от висшето общество, аз не. Стана случайно в началото на войната. Бях евакуирана в чудесно старо имение в Хампшир, където всички момичета бяха от вашата класа. В бъркотията цялото ни училище беше отишло на друго място, само аз попаднах там и тогава открих, че говоря различно — понякога и сега правя грешки! Боже, нямаш представа колко ужасно беше да откриеш толкова млад… че си обикновен и че има безгранични разлики между хората в Англия, различен начин на говорене.
Да знаеш колко много се стараех да им подражавам. Те ми помагаха, имаше една учителка, която беше много добра с мен. Заклех се да стана по-добра от тях и да не се връщам назад — никога, никога, никога няма да се върна. Но не, мога да се оженя за теб, скъпи — нека останем любовници — не съм достойна за теб.“
След време се ожениха. Баба Дънрос я убеди да го направи. Пенелоуп се съгласи, след като двете отидоха до Шриикинг трий. Никога не разбра, какво й бе казала баба Дънрос.
„Аз съм щастливец — помисли Дънрос. — Тя е най-добрата жена, която един мъж би могъл да има.“
След връщането си от хиподрума на разсъмване той работи сериозно. Петдесет телеграми. Дванадесет международни разговора. Безброй местни. В 9.30 се обади на губернатора и му разказа за предложението на Тип Ток.
— Трябва да се консултирам с министъра — каза сър Джефри. — Най-рано мога да говоря с него в четири следобед. Това трябва да се пази в абсолютна тайна, Йан. Боже, о Боже, Брайън Куок трябва да е много важен за тях.
— Или вероятно само още една удобна концесия срещу парите.
— Йан, не мисля, че министърът ще се съгласи на размяната.
— Защо?
— Правителството на Нейно Величество може да го окачестви като прецедент. Аз също бих го окачествил така.
— Парите са жизнено необходими.
— Парите са временен проблем. Прецедентите, за нещастие, остават завинаги. Ходи ли до хиподрума?
— Да, сър.
— В добра форма ли са?
— Всички изглеждат в чудесна форма. Алексей Травкин каза, че Пайлът Фиш е основният опонент, смята, че състезанието ще протече гладко. Ноубъл Стар е знаменита, независимо че не се е състезавала при влажно време.
— Ще вали ли?
— Да. Но дано имаме късмет, сър.
— Да се надяваме. Ужасни времена, Йан. Мисля, тези неща са изпратени, за да бъдем подложени на изпитание, ех? Ще ходиш ли на погребението на Джон?
— Да, сър.
— Аз също. Горкото момче…
На погребението тази сутрин тай-панът каза хубави думи за Джон Чен, за престижа на „Хаус ъф Чен“ и за всички предци от фамилията Чен, които са служили на „Ноубъл хаус“ дълго и усърдно.
— Мерси, тай-пан — благодари Филип Чен. — Още веднъж съжалявам за станалото.
— Съжалявам си е съжалявам, но това няма да ни помогне да се измъкнем от капана, в който ти и синът ти ни вкарахте, нито да се оправим с проклетия Фор Фингър и третата монета.
— Зная, зная! — Филип Чен, кършеше ръце. — Зная, че докато не вдигнем акциите обратно на старата цена, всички сме разорени! Ох, ох след като ти обяви бума купувах и купувах и сега сме разорени.
— Имаме пред нас уикенда, Филип. Сега слушай, проклет да си! Ще искаш реванш за всяка услуга, която си правил. Искам Ландо Мата и Тайтфист Танг да са готови до полунощ в неделя да гарантират. Най-малко 20 милиона.
— Но тай-пан, не…
— Ако не получа това до 12 през нощта в неделя, искам твоята оставка на бюрото си до 9.00 часа сутринта в понеделник, преставаш да си компрадор, синът ти Кевин вън, твоят клон също завинаги вън, ще избера нов компрадор от друг клон на фамилията.
След като му каза тези неща си отдъхна, мразеше и Филип, и Джон Чен, а може би и Жак де Вил. Предадоха доверието му. Отиде при таблата с кафето и си наля. Днес то не му се услади. Телефоните не спираха, повечето във връзка със застрашителното спадане на акциите. Хавъргил, Джонджон, Ричард Куанг. Нищо от Тайтфист, Ландо Мата или Муртаг. Единственият светъл лъч беше разговорът с Дейвид Макструан в Торонто.
— Дейвид, искам те тук за конференция в понеделник. Можеш ли да… — Прекъсна го радостният изблик на Дейвид.
— Тай-пан, тръгвам веднага. Аз…
— Чакай малко, Дейвид! — Дънрос му обясни плана си за преместването на Жак в Канада.
— Ох, приятелче, ако го направиш аз съм твой роб до гроб!
— Ще имам нужда от нещо повече, Дейвид — каза той внимателно.