— Ако имате време останете малко. От кога сте женени?
— Четири години. Ханс… — Тя се поколеба. След това каза твърдо — Ханс ми каза да ви предам, само на вас — само в случай, че умре и аз трябва да дойда, както стана, да ви предам, че бракът ни е по споразумение.
— Какво?
Тя се изчерви, но продължи:
— Моля извинете ме, но трябваше да ви го кажа. Това бе брак по споразумение. Аз получих швейцарско гражданство и паспорт, а той — човек, който да се грижи за него. Аз… аз не исках да се женя, но той ми предлагаше много пъти, наблягайки, че ще бъда осигурена след неговата смърт.
Дънрос беше смутен.
— Той знаеше ли, че ще умре?
— Мисля, че да. Обясни ми, че брачният договор е за пет години, но не трябва да имаме деца. Отидохме при адвокат, който направи договор за пет години. — Тя отвори чантата си, пръстите й трепереха, но гласът й остана непроменен, извади плик и му го подаде. — Ханс ми каза да ви го дам. Там има копие от контракта, кръщелното ми, удостоверението за брак, неговото завещание. Тя извади носна кърпичка и я притисна до носа си. — Моля да ме извините.
Дънрос позна почерка на А. М. Г.
Тай-пан, това писмо ще потвърди, че Рико Гресенхоф е моя съпруга. Обичам я с цялото си сърце. Тя заслужава и заслужаваше много повече от мен. Ако има нужда от помощ… моля, много те моля, помогни й.
— Не заслужавам повече от него, тай-пан — каза тъжно тя с тих глас. — Съжалявам, че е мъртъв.
Дънрос я наблюдаваше.
— Той боледуваше ли? Очакваше ли да умре от някаква болест?
— Не зная. Никога не ми е казвал. Едно от исканията му, преди да се оженим бе никога да не задавам въпроси, къде ходи, защо и кога ще се върне. — Видими тръпки преминаха по нея. — Много трудно се живее така.
— Защо се съгласихте? Разбира се не се е налагало?
Рико отново се поколеба.
— Родена съм в Япония през 1939 година и съвсем малка заминах със семейството си в Берн — баща ми беше чиновник в японското посолство там. През 1943 година, той се върна обратно в Япония, с майка ми останахме в Женева. Живеем в Нагасаки. През 1945 година, баща ми и цялата ни фамилия загинаха. Нямаше къде да се върнем, майка ми искаше да останем в Швейцария, заминахме в Цюрих с един добър човек, който умря преди четири години. Той… те плащаха за образованието ми и се грижеха за мен и бяхме щастливи. Знаех, че не са женени, независимо, че се преструваха. Когато умря бяха останали много малко пари. Ханс се познаваше с този човек, моя втори баща. Казваше се Симеон Терак. Беше объркан човек — без родина и живееше в Швейцария. Твърдеше, че преди войната е бил счетоводител в Будапеща. Майка ми уреди брака ми с Ханс Гресенхоф. — Тя вдигна очи от килима и го погледна. — Беше… беше добър брак, тай-пан, поне се опитвах да е така, както той и майка ми искаха. My jiri, мой дълг е да се подчиня на майка си, neh?
— Да — отвърна любезно той. — Вие сте изпълнила вашия jiri перфектно, сигурен съм. А сега какво казва майка ви за вашия jiri?
— Майка ми е мъртва, тай-пан. Когато вторият ми баща почина, тя не искаше да живее повече. Веднага, след като се ожених, замина на ски и там е паднала в пукнатина на глетчер.
— Ужасно.
— О не, тай-пан, хубаво е. Тя умря така, както искаше. Нейният мъж беше мъртъв, аз бях осигурена, какво щеше да прави по-нататък?
— Да — усещаше нежността на гласа, искреността и спокойствието й. В ума му изскочи друга японска дума, wa — хармония. Ето какво притежава това момиче. Хармония. Може би това е, което я прави толкова красива.
Един от телефоните позвъня.
— Да, Клаудия?
— Травкин е, тай-пан. Съжалявам, че ви прекъсвам, но каза, че е спешно.
— Благодаря. Извинете ме за момент, Рико-сан. Да, Алекс?
— Съжалявам за безпокойството, тай-пан, Джони Моор е болен и няма да може да язди. — Джони Моор беше най-добрият им жокей.
Гласът на Дънрос стана твърд.
— Тази сутрин изглеждаше добре.
— Сега има температура, докторът каза, че може да е отравяне.
— Искаш да кажеш, че е подкупен?
— Не зная, тай-пан, зная само, че днес не е добре.
Йан се поколеба. Знаеше, че Джони е по-добър от другите му жокеи, по-тежък е и ще натоварва допълнително Ноубъл Стар.
— Алекс, запиши Том Уонг. Ще решим преди старта.
— Да. Благодаря.
Дънрос затвори телефона.
— Анджин е странно име — каза той. — Означава пилот, пилот или навигатор, нали така?
— Легендата твърди, че един от нашите прадядовци е бил англичанин, който станал самурай и съветник на Шогун Йоши Торанага. Преди много, много години. Разказва се, че първо имал феодално имение в Хеми, близо до Йокохама, след това заминал със семейството си за Нагасаки. Говори се, че е бил женен за жена от знатен род на име Рико. — Смехът й изпълни стаята. — Вие знаете какви са японците! А gai-jin, чужденец, оженил се за благородна дама. Но както и да е, историята е приятна и обяснява името ми, neh? — Тя се изправи, той — също. — Трябва да тръгвам вече. Да?