Черният „Даймлер“ спря пред хотел „Виктория енд Албърт“, на вратите му стояха гербовете на „Струан“. Кейси и Бартлет чакаха на стъпалата. Тя беше облечена със зелена рокля, носеше кръгла шапка без периферия и бели ръкавици. Бартлет беше със син костюм и подходяща връзка. Не си говореха.
Шофьорът се приближи към тях.
— Мистър Бартлет?
— Да. Колата за нас ли е?
— Да, сър. Извинете, взели ли сте пропуските с емблемата и поканите?
— Да, ето ги — каза Кейси.
— А, добре. Извинете, но без тях… Казвам се Лим. Обичаят е, джентълменът да съедини двете емблеми през отвора на реверите, дамите обикновено носят със себе си карфица.
— Както кажете. — Кейси се качи отзад в лимузината и той я последва. Седнаха в двата края на задната седалка. Мълчешком започнаха да се оправят с емблемите.
Шофьорът любезно затвори вратите, забелязвайки студенината помежду им и вътрешно се развесели. Вдигна междинната преграда и включи микрофона.
— Ако искате да говорите с мен, използвайте микрофона над главите си.
— Разбират се, благодаря Лим.
Веднага щом потегли, той се протегна под таблото и включи друг микрофон. Веднага се чу гласът на Бартлет.
— Дали ще вали?
— Не зная, Линк. По радиото казаха, че ще вали, но всички се молят да се размине — поколеба се, но продължи. — Все още мисля, че грешиш.
Лим доволно се облегна назад. Най-големият му брат, Лим Чу, икономът на тай-пан нареди на друг от братята, радио механик, да инсталира този ключ, така че да може да подслушва пътниците си. Имаше голям риск и старият брат забрани да се използва, при каквито и да е обстоятелства, когато вътре се вози тай-панът. Никога, никога, никога. И не беше го правил. Повръщаше му се при мисълта, че може да бъде изненадан и хванат, но желанието да подслушва надделяваше.
— Ох хо-хо — изкикоти се той. — Златни Косми наистина е бясна.
Кейси кипеше.
— Дай да приключим с това, Линк, а? — каза тя. — След сутрешното заседание се държиш, като мечка с болен задник!
— Ами ти? — Бартлет я погледна. — Ще продължим с Горнт — така както аз го искам.
— Сделката е моя, казвал си го сто пъти, обеща, преди винаги си се вслушвал. Господи, нали сме съдружници. Опитвам се да те предпазя. Знам, че грешиш.
— Ти мислиш че греша. И това е заради Орланда.
— Той е мошеник! Аргументирах се хиляда пъти. Ако Йан се измъкне от капана, тогава за нас е по-добре да сме с него, не с Горнт.
— Досега не сме фалирали, Кейси, но ако искаш да решаваш за твоите акции — решавай, аз ще решавам за моите. Ще останеш по гол задник, преди да си преброила до десет!
Сърцето й силно биеше. Още от сутринта, от заседанието със Сиймър Стайглър денят вървеше трудно. Бартлет беше непреклонен — техният курс трябва да е с Горнт, нито единият от аргументите й не го разубеди. След един час безуспешни опити, тя закри срещата и отиде да се оправя с куп телекси, пристигнали през нощта. След това, сещайки се в последния момент, тя хукна да купува шапка.
Когато срещна Бартлет във фоайето, очакваше той да забележи шапката и да му хареса. Опита да се помирят, но Линк я прекъсна.
— Забрави, Кейси. Ние сме на различни мнения. И какво от това?
— Какво мислиш?
— Казах ти, най-добре за нас е Горнт.
— Питах за шапката.
Погледна я безразлично.
— А, това било! Добре е.
Искаше й се да я свали и да я накъса на парчета.
— Парижка е. В поканата пишеше шапки и ръкавици, не си ли спомняш? Глупаво е, но такъв е обичаят.
— Какво те кара да мислиш, че може да се измъкне от капана?
— Умен е. И е тай-пан.
— Горнт го е подгонил.
— Само така изглежда. Нека оставим това засега. Да излезем да чакаме навън. Колата ще дойде точно в дванадесет.
— Само за момент, Кейси. Какви ги мътиш?
— Какво искаш да кажеш?
— Познавам те по-добре от който и да било. Какво си намислила?
Кейси се поколеба, чудеше се дали да каже за „Фърст сентръл“.
„Няма причини да го правя — размисли тя. — Йан ми обеща, че първа ще узная, ако успее да получи кредита и да се измъкне. Тогава Линк ще си покрие двата милиона, ще купим още акции, за да си възвърнем загубите от разпродажбата. Когато пазарът е на дъното, Йан, Линк и аз влизаме, прибираме реколтата на борсата и правим нашия удар. Аз съм първата, която ще знае след Муртаг и Йан. Йан ми го обеща. Но мога ли да му вярвам?“