Кървава светлина и мрак и смях и воня и отново кръв и отново и отново…
Знаеше, че бълнува от години, молеше ги да спрат, молеше да го пуснат, кълнеше се, че всичко ще направи само да го пуснат, че той не е човекът, когото търсят, че още не е за ада… всичко е грешка, това е грешка, не, не е грешка, аз бях враг, кой е враг, какъв враг? О, моля ви оставете света на място и нека застана, където трябва, о Господи, Робърт помогни ми…
— Добре, Брайън. Тук съм. Ще поставя всичко на място. Всичко! — той чу състрадателните думи, идващи от този водовъртеж, заглушаващи смеха. Заобикалящата го кръв изчезна. Почувства ръката на приятеля си, хладна, нежна и се вкопчи в нея ужасен, че може пак да сънува предишния сън.
— О, Господи, Робърт не ме оставяй…
Невъзможно! Таванът си е на място и аз лежа на леглото, стаята е нормална, всичко е чисто, цветя, щорите пуснати, аз съм с краката надолу.
— О, Господи, Робърт…
— Здравей, приятел — каза нежно Армстронг.
— Господи, Робърт благодаря, благодаря, аз стоя нормално сега, благодаря, благодаря.
Беше му трудно да говори, почувства се уморен, без сили, но кошмарът свърши, лицето на приятеля му в мъгла, но истинско.
„И с цигара, наистина ли пуша? О, да. Мисля, че си спомням, Робърт ми остави цигари, после ония дяволи дойдоха миналата седмица, намериха цигарите и ги взеха… Кога беше, миналия месец, миналата седмица, кога? Спомням си, че Робърт дойде и ми даде да пия нещо миналия месец, миналия месец ли беше? Вкусът му беше толкова приятен и аз заспах, нямах кошмари, Робърт, беше ми спокойно, нямаше кръв там горе, тавана в кръв, не лежах горе, а тук долу, не в ада, о благодаря, благодаря…“
— Трябва да тръгвам сега.
— О не, не тръгвай, може пак да дойдат, моля те седни при мен. Виж, ще говорим, да, точно така, ще говорим, ти искаше да говорим… не си отивай. Моля говори…
— Добре, приятел, тогава говори, няма да тръгвам докато говорим. Какво искаш да ми кажеш? За Нинг-ток и за баща си? Не отиде ли да го видиш?
— Да, веднъж ходих да го видя, да, малко преди да умре, приятели ми помогнаха, беше само за един ден, много отдавна…
— Йан беше ли с теб?
— Йан? Не… беше ли Йан? Не си спомням… тай-пан? Някой дойде с мен. Не беше ли ти, Робърт? А, с мен в Нинг-ток? Не, не беше ти, нито Йан, беше Джон Чанслър от Отава. Робърт, той също мрази руснаците, те са големият враг. Дори в училище и дяволът Чанг Кай-шек и неговите убийци Фонг Фонг и… и… толкова съм уморен и толкова ми е добре, че си тук.
— Кажи ми за Фонг Фонг.
— Беше лош човек, Робърт, той и цялата му шпионска група бяха против нас, КНР. Знам го. Какво ме питаше? Какво?
— Беше за долния Грант, а?
— Да, за него беше и аз почти припаднах, когато разбра къде бях стигнал, о да, но аз спрях Фонг Фонг веднага.
— На кого каза?
— Цу-ян. Подшушнах на Цу-ян. Той се върна в Пекин. Беше от тези горе, нищо че не знаеше кой съм всъщност. Бях много законспириран… След това в училище, баща ми ме изпрати след убийството на стария Ш’ин… дойдоха главорези и го пребиха на селския площад, защото беше наш съмишленик, един от народа, един от хората на Мао и когато бях в Хонконг живеех при чичо… Ходех на училище… и той ме обучаваше нощем. Мога ли да поспя сега?
— Кой е чичо ти Кар-шун и къде живееше?
— Не си спомням…
— Тогава трябва да си вървя. Следващата седмица ще дойда…
— Не, чакай, Робърт, чакай, беше Уу Ца-финг, на… на „Фоу алей“ в Абърдийн… на номер 8, петия етаж. Ето, спомних си го! Не си тръгвай!
— Много добре, Стари приятелю, много добре. Дълго ли посещава училище в Хонконг? — Робърт говореше с тих, предразполагащ глас. Сърцето го заболя за някогашния приятел. Чудеше се, че Брайън толкова лесно се пречупи, толкова лесно.
Готов да бъде разнищен. Не изпускаше от очи развалината, лежаща в леглото, окуражаваше го да си спомня, за да записват другите, които подслушваха разговора — да записват всички факти и цифри и имена и места, истината и полуистината, която Брайън Куок издаваше и щеше да продължи докато имаше сили. И знаеше, че ще продължава да го изучава, да го увещава, или заплашва, или ще става нетърпелив, ядосан, ще се преструва, че си тръгва, или ще ругае надзирателя за това, че ги безпокои. Заедно с Крос и Съндърс, които следяха и записваха разпита. Беше оръдие, като Брайън Куок, оръдие на други, които използваха ума и таланта му за собствени цели.
„Ще измъкнем от него всичко каквото знае — помисли си той. — Контактите му, наставниците, враговете и приятелите. Горкият Фонг Фонг и момчетата. Никога повече няма да ги видим — освен ако станат агенти на другата страна. Какъв мръсен, отвратителен занаят, да продадеш приятелите си, да работиш с враговете, които всеки знае, искат да те поробят.“