— О? — той се намръщи. — Отивам в ложата на Макбрайд, втората надолу по коридора. Можеш да дойдеш, ако искаш. — Той погледна към Рико. Възхищението му угасна. Тя говореше с Робин Грей и Джулиън Бродхърст. — Изглежда днес не ми върви — промърмори той. — Ще дойда по-късно, искам да заложа. Довиждане, Кейси.
— Каква ти е горещата новина?
— Номер седем, победителят е Делайт.
Делайт победи с малка разлика фаворита Ексълънт Дей. Много доволна от себе си, Кейси се нареди на опашката пред гишето за залагания, стискайки печелившия си билет. Отчаяни играчи вече чакаха на другите гишета да заложат за втория тур, който е първи етап на двойната куинела. За да спечелят куинела, трябваше да улучат първия и втория победител. Двойната куинела поставяше втория тур заедно с петия — най-силният на днешното състезание. Печалбите при нея са много големи, разликата при предвиждане за четири коня — огромна.
— Защо така, Линк? — попита тя точно преди започването на рейса, гледайки през балкона към конете на входа, всички посетители викаха, без да махат биноклите от очите си.
— Погледни таблото. — Електронните номера непрекъснато се меняха с постъпването на залозите за различните коне. — Погледни залозите за това състезание, Кейси! Повече от три и половина милиона ХК долара. Пада се по долар на всеки мъж, жена и дете в Хонконг и това е само първият тур. Сигурно е най-богатото състезание на света! Тези хора залагат ненормално.
Когато се вдигна стартовата бариера, шумен рев екна. Тя го погледна и се усмихна.
— Добре ли се чувстваш?
— Разбира се. Ти?
— О да.
— Хелоу, Кейси! А, и ти ли спечели?
— Хелоу, Куилън, да спечелих. — Тя застана до Горнт, всички около нея бяха непознати. — Бях заложила само десет долара, но спечелих.
— Няма значение колко, важното е, че си спечелила. — Горнт се усмихна. — Харесва ми шапката ти.
— Благодаря.
„Любопитно — помисли тя, — двамата с Йан веднага забелязаха. По дяволите Линк.“
— Голям късмет е да улучиш първия победител.
— Не бях аз. Подсказаха ми го. Питър ми го каза. Питър Марлоу.
— А да Марлоу. — Видя, че погледът му леко се промени. — Още ли сте „да“ за утре?
— Да. Позволява ли времето?
— Дори да вали. При всички положения обяд остава.
— Великолепно. На пристанището точно в десет. Къде е твоята ложа? — видя моменталната промяна, която той се помъчи да скрие.
— Нямам ложа. Не съм в управлението на клуба. Постоянен гост съм в ложата на „Блекс“ и от време на време я наемам за партита. Надолу по коридора е, би ли минала по-късно? „Блекс“ е отлична банка и…
— Но не колкото „Виктория“ — подвикна Джонджон шеговито, минавайки покрай тях. — Не вярвай нито на дума на това, което казва, Кейси. Честито! Какъв късмет, да спечелиш още от първия път. Довиждане.
Кейси внимателно го наблюдаваше. След това каза:
— Какво ще кажеш за банките, Куилън? Като че никой не го е грижа — сякаш нищо не става, няма сгромолясване на акциите, нито надвиснал фалит.
Горнт се разсмя, имайки предвид околните, които дочуваха разговора им.
— Днес е ден за състезанието и утре ще дойдат грижите. Джос! Стоковата борса отваря в понеделник точно в 10.00. Понеделникът ще реши много съдби. Между другото, Кейси, всеки китаец, който може да измъкне пари, ги държи днес в юмрука си. Твой ред е.
Тя си получи парите, 15 към едно — 150 ХК долара. Горнт получи голяма пачка банкноти, 15 000.
— Фантастично.
— Най-лошите конни надбягвания, на които съм присъствал — чу се кисел американски акцент. — Ад, чудно, че не дисквалифицираха жокея и не анулираха победителя.
— Хелоу, мистър Билтмън, мистър Пагмайър. — Кейси си ги спомни от нощта на пожара. — Кого да дисквалифицират?
Билтмън стоеше на опашката.
— В Щатите щеше да има възражение километър дълго. Излизайки в правата отсечка от последния завой можеше да видиш жокея на Ексълънт Дей да дърпа юздите с всички сили. Беше уредена победа за Делайт.
Тези, които знаеха, се подсмихваха вътрешно. Слуховете в стаята на жокеите и на треньорите бяха, че няма да спечели Ексълънт Дей, а Делайт.
— Хайде, мистър Билтмън. — Дънрос чу разменените приказки. — Ако жокеят не беше се старал или имаше някакво подкупване, управителите щяха да се намесят веднага.
— Може да е наред за аматьори, Йан и за малък трек, но на всеки професионален трек у дома, жокеят на Ексълънт Дей щеше да е дисквалифициран до края на живота си. Наблюдавах го с бинокъла през цялото време.
Дънрос тихо попита:
— Паг, видя ли жокеят да прави нещо нередно? Аз изобщо не съм гледал.