— Не, не съм.
— Някой друг?
Тези около Дънрос поклатиха глави.
— Изглеждаше нормално — някой се обади. — Нищо различно от друг път.
— Никой от управителите не оспорва. — Дънрос забеляза пачката в ръцете на Горнт. Той вдигна погледа си към него. — Куилън?
— Не. Но искрено казано намирам маниерите му ужасни. Едва ли е подходящо допълнение към „Търф клъб“.
Видя Робин Грей да отива към гишетата и се усмихна при неочакваната мисъл.
— Ще ме извините ли? — кимна любезно и се отдалечи. Кейси го задържа.
Беше забелязала как Дънрос погледна пачката в ръцете на Горнт и се смути от израза в очите му.
— Възможно ли е Билтмън да е… прав? — попита нервно тя.
— Разбира се. Измами стават навсякъде. Всъщност не там е въпросът. Нямаше никакви оплаквания от управители, жокеи или треньори. — Очите му станаха тъмносиви. Вената на челото му пулсираше. — Това не е най-важното.
„Не — мислеше той. — Това е въпрос на проклети обноски. Ако е така, успокой се. Трябва да си много хладнокръвен и спокоен.“
През целия ден имаше само неприятности. Единственият светъл момент беше Рико Анджин Гресенхоф. Но последното писмо на А. М. Г. го изпълни с мрачни мисли. Още беше в джоба му. В него пишеше, че ако още не е унищожил оригиналните папки, да нагрее дванадесет определени страници, пръснати между другата секретна информация и написани със симпатично мастило и да предаде написаната там информация на премиер-министъра или на настоящия началник на МИ–6, Едуард Съндърс и копие на Рико Анджин.
„Ако направя това значи да призная, че папките, които им предадох са фалшиви — помисли той, уморен от А. М. Г., шпионажа и инструкциите му. — Проклетият Муртаг още не е пристигнал, сър Джефри не може да звъни в Лондон преди 4.00 и да разговаря за Тип Ток и Брайън Куок. И отгоре на всичко някакъв си грубиянин ни нарича аматьори — каквито сме. Залагам сто срещу изкривена игла за шапка, Куилън знаеше победителя преди началото.“
Неочаквано му хрумна нещо и той небрежно попита.
— Как позна победителя, Кейси? С магическа пръчка?
— Питър ми каза. Питър Марлоу. О! Мислиш ли, че е знаел за измамата?
— Ако съм подозирал дори за момент, този рейс щеше да се отмени. Сега нищо не може да се направи. Билтмън. — Ахна при внезапно хрумналата в главата му идея.
— Какво има?
Дънрос я хвана за ръката и я дръпна настрана.
— За да изкараш твоите пари „на всяка цена“, готова ли си на хазарт? — попита тихо.
— Разбира се, разбира се, Йан, стига да е легално. Но с какво? — възкликна Кейси, вроденото й чувство за самосъхранение взе връх.
— Всичко, което имаш в банката, къщата в Лаурел каньон, акциите си — 2 милиона срещу 4 за срок от тридесет дни. Какво казваш на това предложение?
Сърцето й думкаше, очевидната му възбуда я завладя.
— Окей — каза тя и веднага си пожела да беше го премълчала, в стомаха й стана кухо. Господи!
— Добре. Стой за секунда. Ще отида за Бартлет.
— Чакай. Той трябва ли да участва в това?
— Възможност за скромна сделка. Да, Бартлет е важен. Това променя ли решението.
— Не, но бях казала извън „Пар-Кон“.
— Не съм забравил. Чакай тук. — Дънрос бързо влезе в ложата си, намери Бартлет и го доведе, след това ги поведе през суетящия се поток хора към кухнята на „Струан“, поздравявайки наляво и надясно. Кухнята беше малка, оживена и светеща от чистота. Никой не им обърна внимание. Врата водеше към малка звукоизолирана стаичка. Четири стола, маса и телефон.
— Баща ми я е построил по негово време — много, много сделки са се сключвали по време на дербита. Седнете, моля — погледна Бартлет. — Имам предложение за теб и Кейси, извън сделката с „Пар-Кон“, нищо общо с „Пар-Кон“ и „Струан“. Интересуваш ли се?
— Разбира се. Това е Хонконг?
— Имаш ли нещо против? — Йан се усмихна. — Това е честно хонконгско бизнес предложение.
— Добре, дай да видим.
— Преди да го изложа, имам основни изисквания: Това е моя игра, вие двамата сте само зрители, но участвате с 49 процента от печалбата, която ще разделите помежду си. О’кей?
— Какъв е целият план, Йан? — внимателно попита Бартлет.
— Следващото: внасяш 2 милиона US до 9.00 преди обяд в Швейцарска банка по мой избор.
Бартлет присви очи.
— Срещу какво?
— Срещу 49 процента от печалбата.
— Каква печалба?
— Ти си дал 2 милиона на Горнт, без документ, без печат, нищо, освен потенциална печалба.
Бартлет се усмихна.
— От кога знаеш?
Дънрос също се засмя.
— Казах ти, няма тайни в Хонконг. Участваш ли? — Дънрос видя, че той погледна Кейси и дъхът му спря.
— Кейси, знаеш ли за какво става въпрос?
— Не, Линк. — Кейси се обърна към Дънрос. — Каква е схемата, Йан?