— Първо искам да зная, получавам ли 2 милиона аванс, чисти — ако ще участвате.
— Каква е потенциалната печалба? — попита Кейси.
— От 4 до 12 милиона. Без данъци.
Кейси побледня.
— Без данъци?
— Свободни от данъци в Хонконг и можем да ви помогнем да избегнете данъците в Щатите, ако желаете.
— Какъв е срокът за изплащането? — попита Бартлет.
— Печалбата ще се уреди за тридесет дни. Изплащането — пет до шест месеца.
— Четирите до дванадесет милиона е цялата печалба или само нашият дял?
— Вашият дял. Това е голяма печалба за двадесет и четири каратово, честно предложение.
Последва дълго мълчание. Дънрос чакаше.
— Два милиона? — каза Бартлет. — Никакви гаранции, нищо?
— Не. Но след като изложа плана, можете да приемете или не.
— Какво общо има Горнт с това?
— Абсолютно нищо. Тази сделка няма нищо общо с Горнт, „Ротуел-Горнт“, „Пар-Кон“, вашите интереси там, или с нас. Това е вън от всичко, каквото и да се случи — имате моята дума. И думата ми пред Бог, че никога няма да кажа на Куилън за 2-та милиона, че двамата сте ми партньори и участвате в печалбата — и между другото, че тримата сте ме продали. — Той се усмихна. — Беше много хубава идея.
— Сделката ще става с моите 2 милиона?
— Улеснена. Аз нямам 2 милиона US долара, както знаете, иначе нямаше да ви поканя.
— Защо нас, Йан? Можеш да вземеш лесно тези 2 милиона от някой от твоите приятели тук, ако е толкова добра.
— Да. Но избрах вас. Между другото, вие сте обвързани с мен до полунощ във вторник — категорично каза Дънрос. След това гласът му се промени и те почувстваха възбудата. — Но с тази, с тази сделка мога да докажа, колко сме над „Ротуел-Горнт“, колко по-вълнуващо е да си свързан с нас. Вие сте играчи, аз също. Контрабандистът Бартлет, така те наричат тук и аз съм тай-пан на „Ноубъл хаус“. Твоят комар с Горнт е нищожен и ти заложи 2 милиона, без печат, без нищо, защо не с мен?
Бартлет погледна Кейси. Не каза да или не, независимо че знаеше предубеждението й.
— След като ти определяш правилата, Йан, отговори ми, след като аз давам 2-та милиона, защо трябва да деля по равно с Кейси?
— Спомням си какво каза по време на вечерята за парите „на всяка цена“. Ти имаш твоите, тя ги няма. Може би това е начинът да ги има.
— Защо толкова си загрижен за Кейси? Защо искаш да приложиш правилото „Разделяй и владей“?
— Тя е дясната ти ръка, ти го каза. Ясно ми показа, че е много важна за теб и „Пар-Кон“, значи има право.
— Тя какво рискува?
— Ще заложи къщата си, акциите в „Пар-Кон“, спестяванията си — това е всичко, което има — заедно с твоите 2 милиона. Ще заложи всичко срещу половината от вашата печалба. Съгласна ли си?
Кейси кимна, вцепенена.
— Разбира се.
Бартлет остро се обърна към нея.
— Мисля ти каза, че нямаш нищо общо с това?
Тя го погледна.
— Преди две минути, Йан ме попита дали бих заложила всичко, за да спечеля моите пари „на всяка цена“. — Тя преглътна и додаде: — Казах о’кей и веднага пожелах, да не бях го казала.
Бартлет помисли за момент.
— Кейси, откровено — участваш или не?
— Да.
— О’кей. — Бартлет се усмихна. — О’кей, тай-пан, сега кого трябва да ликвидираме?
Найн Карат Чу, когото във „Виктория“ използваха от време на време за кули и имаше двама синове и две дъщери — Лили Су, приятелката на Хавъргил и Уистерия, любовницата на Джон Чен, която бе пребита до смърт вън от „Хо-Пак“ в Абърдийн — чакаше реда си пред едно от гишетата.
— Да, човече? — подкани го нетърпеливият касиер.
Той извади свитък пари. Всички пари, които имаше и които бе успял да вземе в заем, оставяйки си само за три инхалации с бялата прах, за да изкара нощната смяна тази вечер.
— За двойната куинела, с благословията на боговете! Осем и пет във втория тур, седем и едно в петия.
Касиерът старателно преброи намачканите банкноти, 728 ХК. Той натисна бутоните и провери първия билет. Беше верен: пет и осем — втори тур; седем и едно — пети тур. Внимателно преброи 145 билета, всеки за по 5 ХК, най-ниския залог, и му ги подаде с 3 ХК ресто.
— По-бързо, за Бога — подканяше от опашката следващият. — Ръцете в задника ли са ти?
— Имай търпение! — промърмори старецът, чувствайки се отпаднал, — това е сериозна работа!
Внимателно провери билетите. Първите три напосоки и последния, номерата бяха правилни, чак тогава отстъпи място на следващия и започна да си пробива път, за да излезе на въздух. Когато се измъкна, още му се виеше свят, но беше по-добре. Извървя пътя от сградата, където работеше дотук пеша, за да спести парите от билета.