Отново провери билетите. Осем и пет в този тур и седем и едно в пети — големия тур. „Добре — помисли, поставяйки ги внимателно в джоба си. — Направих всичко, което зависи от мен. Останалото е в ръцете на боговете.“
Боляха го гърдите и отиде в тоалетната, запали клечка и вдиша пушека. След малко му стана по-добре и излезе навън. Беше започнал вторият тур. С бутане се добра до парапета, без да обръща внимание на ругатните, които го съпровождаха. Конете тъкмо влизаха в далечния завой, галопирайки към последната права отсечка за кръга на победителя. Минаха като много голямо петно и той търкайки зачервените си влажни очи не можа да различи своите номера.
— Кой води? — попита той, задъхвайки се. Никой не му обърна внимание. Гръмогласният шум изчезна моментално, след като победителят спечели.
— Кой спечели? — задъхано питаше Найн Карат Чу, главата му гърмеше.
— Не искам да знам! — каза някой с поток от ругатни. — Не беше моят!
— Не мога да видя номерата, кой спечели?
— Резултатът е оспорван, ще се установи от снимката, глупчо, не виждаш ли! Три коня завършиха заедно. Трябва да чакаме.
— Но номерата… какви са номерата?
— Пет, осем и четири, Лаки Коурт, моят кон! Хайде проклетник! Четири и осем за куинелата с Божия помощ!
Чакаха и чакаха. Старецът имаше чувство, че ще припадне и се замисли за по-приятни неща, като разговора тази сутрин с „Хаус ъф Чен“. Три пъти звъня и всеки път прислугата вдигаше телефона и после затваряше. Едва като каза Бивши вълци, самият Филип Чен се обади.
— Извинете, че споменах отвратителните убийци на вашия син — започна той. — Аз съм бащата на любовницата му, на която той написа любовното писмо — публикувано във вестника.
— Е? Лъжец! Всичко това са лъжи. Да не мислиш, че съм глупак, готов за изстискване от всеки изнудвач? Кой си ти?
— Името ми е Хси-мен Су — лесно излъга той. — Има още две писма, благородни Чен. Мислех, че може би ще искаш да ги имаш, независимо, че са единственото нещо, останало от бедната ни дъщеря и бедния ви син, когото зачитах като собствен син, когато той и…
— Пак лъжи! Мазната уличница никога не е имала писма от сина ми! Нашата полиция затваря фалшификаторите в затвора, о да! Да не мислиш, че съм маймуна от село, която можеш да лъжеш? Внимавай! Сега сигурно ще измислиш дете и да обявиш сина ми за негов баща? А? А?
Найн Карат Чу почти изпусна слушалката. Той беше обсъждал това с жена си, синовете и Лили. Лесно щяха да намерят роднина, който да им заеме бебе срещу възнаграждение.
— Е — запелтечи той, — лъжец ли съм? Аз, който честно, за толкова малко пари дадох единствената си девствена дъщеря за любовница на сина ти. — Той внимателно използваше английските думи, дъщеря му Лили го беше учила с часове, така че правилно да ги изговаря. — Кълна се в боговете, че запазих великото ти име неопетнено! Когато отидохме да искаме тялото на дъщеря си, ние не казахме на полицията, която искаше да открие, кой е писал писмото, за да хване Бившите вълци! Проклети да са от всички богове тези зловещи кучи синове! Четири китайски вестници обявиха награда за името на автора на писмото, айейа? Справедливо е да ти предложа писмата на теб, преди да взема награда за тях от вестниците, айейа?
Търпеливо изчака да отминат ругатните, които предшестваха пазаренето. На няколко пъти от двете страни заплашваха, че ще затворят телефона, но никой не прекрати пазарлъка. Накрая решиха да бъде изпратено фотокопие на едно от писмата на Филип Чен, като доказателство, че то и другите не са фалшифицирани.
— След това, може би, Хси-мен Су, другите писма… ще заслужават много скромно възнаграждение.
Найн Карат Чу се изкикоти вътрешно.
„О да — помисли той доволен — «Хаус ъф Чен» щедро ще плати, особено след като прочете написаното за себе си. О, ако ги отпечатат, сигурно ще го направят за срам пред цял Хонконг и ще остане, без престиж завинаги. Сега, на колко да се съглася?“
Неочакван рев на тълпата почти го събори. Сърцето му се разтупка, въздух не му стигаше. Вкопчи се в парапета и се втренчи в таблото.
— Кой… кои са номерата? — попита той, след това изкряска над шума и задърпа съседа си. — Номерата, кажи ми номерата!
— Победителят е осми, Бъкейниър, скопецът на „Ноубъл Хаус“. Айейа, не виждаш ли тай-панът го води в кръга на победителя? Бъкейниър плаща 7 към 1.
— Вторият? Кой е вторият кон?
— Номер пет, Уинсам Лейди, 3 към 1… Какво ти е, човек, да не се парализира?
— Не… не… — Отмалял, Найн Карат Чу пипнешком се отдалечи.
По-нататък намери свободно място, постла афиша и седна на мокрия бетон.