„Ох-ох-ох! Нищо друго, освен да чакам, щом времето за чакане е толкова дълго, ще използвам още малко от белия прах, да, ще ми остане последната доза, за да изкарам нощната смяна. Сега, всички богове, концентрирайте се! Спечелих първия стадий на двойната куинела с моята собствена хитрост. Моля концентрирайте се на петия! Седем и едно! Всички богове, концентрирайте се…“
Около кръга на победителя се бяха натрупали всички управители, собственици и служебни лица. Дънрос спря коня и поздрави жокея. Бъкейниър имаше чудесно постижение и той поведе скопеца към кръга на победителя, сред нов изблик аплодисменти и поздравления. Искаше светът да види удоволствието и увереността му, съзнаващ значението на победата, като огромно предзнаменование. Ако спечели и с Ноубъл Стар? Два коня в двойната куинела ще поставят Горнт и съюзниците му на място. И ако Муртаг направи своята магия или Тип Ток държи на предложението да замени Брайън Куок за парите или Тайтфист или Ландо или Фор Фингър…
— Хей, мистър Дънрос, сър, честито!
Йан погледна към множеството на парапета.
— О хелоу, мистър Чой — отговори той, познавайки седмия син на Фор Фингър Уу. Приближи и се ръкува. — Беше ли заложил на победителя?
— Да, сър, за „Ноубъл хаус“ съм през цялото време. Двамата с чичо сме заложили на двойната куинела. Току-що спечелихме първия стадий, пет и осем, имаме едно и седем за петия тур.
— Тогава да се молим да спечелим, мистър Чой.
— И още как, тай-пан — каза младият човек с непринудена американска фамилиарност.
Дънрос се усмихна и отиде при Травкин.
— Сигурен ли си, че Джони Мур не може да язди Ноубъл Стар? Не искам Том Уонг.
— Казах ти, тай-пан, Джони е по-зле от пиян казак.
— Трябва ми тази победа. Ноубъл Стар трябва да спечели.
Травкин видя, че Дънрос гледа към Бъкейниър.
Не, тай-пан, моля те недей ти да яздиш Ноубъл Стар. Състоянието на трека е лошо, много лошо и опасно, ще стане и по-лошо, като разбият тревната площ! Сигурно това още повече ще те предизвика.
— Моето бъдеще може да зависи от тази победа — и престижът на „Ноубъл хаус“.
— Знам. — Чепатият стар руснак плесна ядосано с камшика, който постоянно носеше със себе си. — И зная, че си по-добър от всички жокеи, но този трек е опасен.
— Нямам доверие на никого, Алексей. Не мога да си позволя грешка. — Дънрос сниши гласа си. — Беше ли нагласен първият победител?
Травкин спокойно го погледна.
— Не бяха дрогирани, тай-пан. Не, доколкото аз знам. Докторът от полицията ги заплаши, за да не се изкушат.
— Добре. Но беше ли нагласено?
— Това не беше мой тур. Аз се интересувам от моите коне. Не следих този тур.
— Това е удобно, Алексей. Изглежда и никой от другите треньори също не е видял.
— Слушай, тай-пан, имам жокей за теб. Аз. Аз ще яздя Ноубъл Стар.
Дънрос присви очи и погледна небето. Беше потъмняло.
„Ще има дъжд — помисли той — има още неща да свърша, преди да завали. Аз или Алексей? Краката му са добри, ръцете най-добрите, опитът му огромен. Но мисли повече за коня, отколкото за победата.“
— Ще помисля — каза той. — След четвъртия тур ще реша.
— Ще спечеля — Алексей беше решен да се измъкне от споразумението със Суслов. — Ще спечеля дори, ако трябва да уморя Ноубъл Стар.
— Няма нужда да правиш това. Аз имам слабост към този кон.
— Тай-пан, може ли да помоля за услуга? Имам проблем. Мога ли да ви видя тази вечер или неделя, късно неделя или понеделник, да кажем в „Синклер тауърс“?
— Защо там?
— Ние направихме нашата уговорка там, искам там да говорим. Но ако не може тогава, да го направим по-следващия ден.
— Искаш да ни напуснеш ли?
— Не, не е това. Ако имаш време. Моля.
— Добре, но не може да стане тази вечер, неделя или понеделник. Заминавам за Тайпей. Мога да те видя във вторник 10.00 часа следобед. Какво ще кажеш?
— Чудесно. Вторник е добре, да, благодаря.
— Ще дойда долу след следващия тур.
Алексей видя тай-панът да се насочва към асансьора. Беше привързан към Дънрос и очите му се изпълниха със сълзи.
Премести поглед към Суслов, който стоеше на близката трибуна. Опитвайки се да изглежда нормално, той вдигна предварително уговорения брой пръсти: един за тази вечер, два за неделя, три за понеделник, четири за вторник. Зрението му бе много добро и видя как Суслов потвърди сигнала. Мислено го изруга. „Предател на майка Русия и на всички нас, ти и изчадията на КГБ! Няма значение това! Така или иначе, аз ще яздя Ноубъл Стар.“
Дънрос се ками в асансьора сред поздравления и много завист. На най-горния етаж го чакаха Гавалан и Жак.
— Всичко ли е готово? — попита.