— Да — отговори Гавалан. — Горнт е горе и другите, които искаше. Какво се готви?
— Ела е нас и ще видиш. Впрочем, Ендрю, разменям Жак и Дейвид Макструан. Жак ще поеме Канада за една година, Дейвид…
Лицето на Жак се озари от усмивка.
— О благодаря, тай-пан. Страшно благодаря. Ще направя Канада много печеливша, обещавам го.
— Как ще стане размяната? — попита Гавалан. — Искаш първо Жак да отиде там и след това Дейвид да дойде?
— Той пристига в понеделник. Жак, прехвърляш всичко на Дейвид и следващата седмина двамата се връщате за две седмици. Летиш през Франция? Ще вземеш Сюзан и Аврил, дотогава сигурно ще се е оправила. В момента в Канада няма нищо важно, по-спешно е тук.
— Да, да, благодаря, тай-пан.
Гавалан каза замислено:
— Хубаво, че ще видим стария Дейвид.
Той много харесваше Дейвид Макструан, но още се чудеше на размяната и дали тя означава, че Жак е аут от борбата за наследяване мантията на тай-пан и Дейвид е вътре, а неговата собствена позиция променена или заплашена, ако има какво да се наследява след понеделник. И какво ще стане с Кейти?
„Джос — каза си той. — Каквото има да се случва ще се случи. По дяволите всичко!“
— Вървете напред — каза Дънрос. — Аз ще извикам Филип.
Той влезе в ложата на Чен. По стар обичай, компрадорът на „Ноубъл хаус“ автоматически ставаше управител.
„Вероятно за последна година — мрачно помисли Дънрос.
Ако Филип Чен не осигури помощ от Фор Фингър Уу, Ландо Мата, Тайтфист или някакъв начин да се оправят до полунощ в неделя, той е вън от «Ноубъл хаус».“
— Здравей, Филип, — каза той с приятелски глас, поздравявайки гостите в неговата ложа. — Готов ли си?
— О да, да, тай-пан. — Филип Чен изглеждаше още по-състарен. — Честито за победата.
— Да, тай-пан, хубаво предвещание — всички се молим за петия тур! — извика Дайан Чен, опитвайки да скрие опасенията си.
— Благодаря — каза Йан, сигурен, че Филип е разказал за разговора им.
Тя носеше шапка, украсена с пера от райска птици и много бижута.
— Шампанско, тай-пан?
— Не, благодаря. Може би по-късно. Извинявай, Дайан, трябва да взема за малко Филип. Няма да е задълго.
Навън в коридора той спря за момент.
— Нещо има ли, Филип?
— Аз… с всички говорих… всички. Утре ще се събират да решават.
— Къде? В Макао?
— Не, тук. — Филип Чен понижи глас. — Съжалявам за… за всичката бъркотия, която синът ми направи… да, много съжалявам, — каза искрено той.
— Приемам извинението ти. Ако не беше твоята небрежност и предателство, никога нямаше да станем толкова уязвими. Господи, ако Горнт получи балансите ни от последните няколко години и вътрешните споразумения между тръстовете, ние сме като в лодка без гребла, обратно на течението.
— Аз… аз мислих, тай-пан, как да измъкнем — как да измъкнем „Ноубъл хаус“. След дербито, може ли да имам… малко време?
— Ще дойдеш ли да пийнем по нещо тази вечер? С Дайан?
— Да, ако… да, моля. Мога ли да взема Кевин?
Дънрос се усмихна отвлечено. Явно официалният наследник. Толкова скоро. Карма.
— Да. Елате.
— За какво е това събиране, тай-пан?
— Ще видиш. Моля те нищо не казвай, нищо не прави, само покажи — и то убедително — че си част от групата, а когато си тръгна, последвай ме, разгласи новината и големите възторзи. Ако не успеем, „Хаус ъф Чен“ пропада първа, като в ад, наводнение или тайфун!
Влезе в ложата на Макбрайд. Имаше спонтанни поздравления и много приказки за добрата съдба.
— Добър е Господ, тай-пан — каза Макбрайд — ако Ноубъл Стар победи в петия тур, ще е страхотно!
— Пайлът Фиш ще победи — уверено го прекъсна Горнт. — Той беше на бара с Джейсън Плъм. — 10 000 срещу едно, че ще победи твоята кобилка.
— Приемам — веднага каза Дънрос.
Последваха възторжени овации наред с подигравателни дюдюкания от около тридесетината гости и още веднъж Бартлет и Кейси, които по уговорка с Дънрос уж случайно бяха дошли тук да се видят с Питър Марлоу, се смаяха от веселата атмосфера, която се създаваше и от неговата самонадеяност.
— Как си, Дънстън? — попита Дънрос.
Той не обърна внимание на Кейси и Бартлет. Гледаше едрия мъж, по-колоритен от обикновено с двойно бренди в ръка.
— Много добре, благодаря, Йан. Улучих първия, Бъкейниър — донесе ми куп пари, но ми изгърмя куинелата. Лаки Коурт ми изневери.
Стаята беше голяма, колкото тази на „Струан“, но не така добре обзаведена, независимо че беше изпълнена с елита на Хонконг, някои поканени преди малко от Гавалан и Макбрайд по поръчение на Дънрос. Ландо Мата, Холдбрук — вътрешният брокер на „Струан“, сър Луис Базилио — шеф на стоковата борса, Джонджон, Хавъргил, Саутърби — президент на „Блекс“, Ричард Куанг, Билтмън, Пагмайър, сър Дънстън Бар, младият Мартин Хейпли от „Чайна гардиън“. И Горнт. Дънрос погледна към него.