— Улучи ли победителя от миналия тур?
— Не. Не ми беше по вкуса нито един от участващите. За какво е това, Йан? — попита Горнт и вниманието на всички се повиши. — Искаш да направиш изявление?
— Да, мисля, че съм длъжен да ви уведомя — Дънрос се обърна към Пагмайър. — Паг, „Ноубъл хаус“ официално ще се състезава, при превземането на твоите „Хонконг дженеръл сторис“, от „Америкън суперфудс“.
Последва дълго мълчание. Всички го гледаха. Пагмайър побеля.
— Какво?
— Предлагаме 5 долара повече за дял от „Суперфудс“. В следващите 30 дни даже ще повишим предложението си — 30 процента в брой, 70 в акции!
— Да не си полудял! — избухна Пагмайър. Идваше му да крещи. — Не показах ли достатъчно ясно, че искам всички вън включително и теб? Нима не го одобрихте всички. Ти дори не се възпротиви. Нима нещата не се уреждат така по дяволите — частните разговори в клуба, на състезания или на вечеря, където и да било? Не може така?
— Вече съм го направил.
— Това, което си направил е само един анонс. Как мислиш да платиш? — безчувствено го попита Горнт. — Колко дни ще са ти необходими, тридесет или триста?
Дънрос го погледна.
— Залогът е обявен. — Имаме тридесет дни. Паг, в девет и тридесет понеделник сутринта ще получиш официалните документи, заедно с първоначална сума, която да подплати първата партида акции.
Моментално бе заглушен от другите, които започнаха да задават въпроси, всеки загрижен дали ще бъде засегнат от това учудващо развитие. Никой досега не бе оспорвал предварително споразумение за поемане. Джонджон и Хавъргил бяха бесни, че Дънрос го направи, без да се консултира с тях, другият банкер, Саутърби, от „Блекс“, банкерът търговец по поемането за „Суперфудс“, също беше уязвен и ядосан. Въпреки това, всеки един от тях, дори Ричард Куанг обмисляше и смяташе възможните изходи, тъй като, ако стоковият пазар бе нормален и акциите на „Струан“ — на нормална цена, все още имаше възможност предложението на „Струан“ да се окаже достатъчно благоприятно за двете страни. Даваха си сметка, че именно менажерската политика на „Струан“ е в състояние да съживи богатия, но в сериозен застой hong. Такова едно постижение би заздравило позициите на „Ноубъл хаус“, би повишило годишния приход поне с двадесет процента и разбира се би увеличило техните дивиденти. Отгоре на всичко този успех би задържал печалбата в Хонконг, без да позволи никакво изтичане навън при аутсайдер. Специално Билтмън.
„О Небеса — мислеше с безкрайно възхищение и без никаква завист Бар, — Йан да направи предложението тук, публично, в събота, без нито дума, че обмисля немислимото, нищо, с което да го е загатнал, така че тихо да купиш миналата седмица на най-ниска цена, да направиш състояние само с едно телефонно обаждане, беше изключително. Разбира се, първото нещо, което ще стане в понеделник е литването на цените на акциите от «Дженеръл сторис». Но как, по дяволите, Йан и Хавъргил, са го запазили в тайна? Господи, можех да направя купища пари, ако знаех, дали още няма възможност? Слуховете, че «Виктория» нямало да подкрепи «Струан» очевидно са скърпени.“
„Почакай — помисли сър Луис Базилио — миналата седмица не бяхме ли подставено лице при покупка на огромен блок от «Дженеръл сторис» за заинтересовано лице? Боже, тай-панът всички ли успя да преметне? Но Богородице, почакай, какво става с бързото падане на акциите му, ами опашките в банката и откъде пари за «ХК дженеръл сторис», ами…“
Дори Горнт пресмяташе, обзет от яд, че сам не бе се сетил за тази комбинация. Даваше си сметка, че залогът е добър, дори идеален, не би могъл да го надвие, поне не в момента.
„Но, Йан не може да го доведе до край. Няма…“
— Можем ли да го пуснем в пресата, тай-пан? — резкият канадски акцент на Мартин Хейпли прекъсна шумната врява.
— Разбира се, мистър Хейпли.
— Няколко въпроса?
— Зависи какви? — непринудено отвърна Дънрос, гледайки проницателните кафяви очи. Беше неприятно забавно. Можем да използваме отвратителното копеле в семейството — ако мога да му имам доверие за Ейдриън. — Какво имате предвид?
— За първи път се конкурира поемане. Мога ли да попитам, защо го правите?
— „Струан“ винаги са били новатори. Колкото до момента, намираме го за много удачен.
— Значи преценявате тази събо…
Билтмън грубо прекъсна:
— Имаме уговорка. Въпросът нали е приключен? — Той се обърна към Пагмайър. — Е?